Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото
  • Новини

Такава щуротия зрителите на БТВ не бяха виждали в студиото

Иван Димитров Пешев септември 30, 2023
yhdfhgfjghjytjyt.jpg

БТВ правят чудеса, за да изместят вниманието от доскорошния си шеф Антон Хекимян и постъпката му.

Трудно им се получава.

В опит да върнат доверието и интереса на зрителите, bTV извадиха тежката артилерия.

Тоест, 3D графиките, които са доста по-добри от тези на конкурентните телевизии.

Още в началото на „Тази сутрин“, те създадоха цяла виртуална бензиностанция.

Целта беше да илюстрират движението на цената на горивата, но самата картинка беше по-интересна от данните, които и без друго са известни на всеки шофьор.

След като Златимир Йочев и Мария Цънцарова си прочетоха, каквото има по темата, 3D колата потегли към изхода на студиото, а виртуалните колонки се скриха като вдън земя.

 

Ефектната графика сигурно е накарала много зрители рано сутрин да обърнат внимание на телевизора.

Което е голям късмет за водещите. Злати Йочев и най-вече Мария Цънцарова започнаха предаването с много нескопосан опит да се пошегуват.

Новата водеща дори подчерта, че си е измислила много хубава смешка, но в крайна сметка само смотолеви някаква безсмислица, че ще яде овче сирене, само ако е сигурна, че е от краве мляко.

 

Очевидно Цънцарова затъва все повече в сутрешния блок и не успява да направи това, което се иска от нея.

Може би ранния утринен позитивизъм просто не е нейното амплоа.

 

В крайна сметка спортният журналист Пепи Бакърджиев се намеси за пореден път, за да създаде по-ведра атмосфера.

Той едва изчака целият екип да се събере на диванчето и накара Злати Йочев да върне графиката с колата.

Двамата се вдетениха буквално за секунди и почнаха да си играят на бензиностанция като второкласници.

 

Очевидно е, че bTV се опитват да направят „Тази сутрин“ не толкова сериозно, а по-развлекателно предаване или направо шоу. Защо обаче тогава за водеща е избрана „острието“ Мария Цънцарова е въпрос без ясен отговор.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Завод за милиони отваря врати в този БГ град, хиляди хора ще взимат примамливи заплати
Next: Извънредна ситуация на Ботевградско шосе в София, почерня от полиция

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.