Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така ли е? Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева
  • Новини

Така ли е? Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева

Иван Димитров Пешев март 9, 2024
ravdsfvdfbfgbgfbgf.png

Данните изнесе Социалното министерство. Средната работна заплата у нас е достигнала 2123 лева през четвъртото тримесечие
на миналата година.

Увеличението на годишна база е с 13%, сочат данни от информационния
бюлетин на Министерството на труда и социалната политика в областта на доходите
и жизненото равнище.

 

Най-висока е средната заплата в София – 2900 лева, което е с над 36% повече спрямо
средното възнаграждение за страната.

Най-голям ръст на годишна база е отчетен в областите Враца (11,4%) и Търговище
(9,9%). Най-малък е във Видин – 2%.

Според статистиката общият доход на домакинствата през четвъртото тримесечие
на 2023-та е 5684 лева и нараства с 14-15% спрямо четвъртото тримесечие на 2022
г.

Близо 2,6 млн. българи се осигуряват във фонд „Безработица“, като 151 500 души са регистрираните безработни на месец у нас през миналата година, като от тях едва 57 314 са имали право на обезщетение.

Всеки трети регистриран безработен е над 54 години, а най-малко са те сред най-младите – до 24 години и от 25 до 29 години – 5-6 процента. Това показват данни на НОИ за 2023 г.

Най-много са били регистрираните безработни с право на обезщетение през януари и декември миналата година – над 63 200 души, а най-малко през май – 52 566 човека.

Сред останалите без работа на борсата преобладават хората със средно образование – близо 40 000 човека или това са близо 70 на сто от всички безработни с право на обезщетение. Следват тези с основно образование – 6579 души или 11,5% от всички и тези с висше – 12 на сто.

През 2023 г., право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“ най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: (1) са регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта; (2) не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл. 68а или професионална пенсия по чл. 168; (3) не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по КСО или законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда.

Хората, останали без работа, са взимали от бюрата по труда средно под минималната работна заплата на месец – 716 лева. Обезщетението на мъжете заради по-високите заплати, които получават, е било средно 794 лева, а на жените – 656 лева.

Данните сочат още, че масово безработните взимат до минималния размер на дневното обезщетение, който за миналата година е 18 лева. Такива пари са получавали близо 60 на сто от всички безработни. Всеки трети пък е взимал на ден от 18 до 25 лева, а 12 на сто – от 25 до 35 лева.

Хората получили максималната сума от 85,71 лева на ден са били едва 5218 човека или 9 на сто от всички безработни с право на обезщетение, като почти по равно са били мъжете и жените в тази категория. Изненадващо, но най-високи са сумите, които са получили безработните в Благоевград – 1082 лева и София – почти 950 лева.

Интересно е, че градове, които са на опашката по заплати, всъщност отчитат доста високи обезщетения за безработица като например Кърджали – 845 лева и Търговище – 982 лева.

Прави впечатление, че в Благоевград и Търговище са изплатени доста обезщетения по европейски регламенти, повече от тези в двумилионна София например. Става въпрос за хора, работили в чужбина, общо 4663-ма българи, като една трета са в Благоевград. Средната сума, която те са получили достига 1742 лева и за двата града.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ето какъв разсад да засадите през март СПИСЪК
Next: Сменят цвета на такситата. Изискването да са жълти може да отпадне

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.