Животът на възрастните хора е един от критериите за успешна държава.
Грижата за тях означава, че обществото съзнава колко важен е техният принос за развитието му и не иска да ги остави да живеят в нужда, когато вече не могат да работят. Затова е добре да се знаят някои от особеностите на този вид грижа на обществото за пенсионерите. Вижте няколко примера:
Английските пенсионери
Считат се за едни от най-богатите ползватели на държавните пенсионни програми в света. Според статистиката, около 40% от всички недвижими имоти в страната принадлежат на старците и между 15 и 20% от пенсионерите имат по две къщи на средна цена от 350 хиляди долара.
Впрочем, както се посочва в официалния доклад на Държавната статистическа служба на Великобритания, по-голямата част от тези домове са били закупени в средата на 80-те години, когато недвижими имоти в страна са имали много ниска стойност. Сега, 20 години по-късно, цената на тези обекти се е увеличила 5-10 пъти, така че бъдещите британски пенсионери е малко вероятно да получат повече жизнено пространство. Въпреки това, и без това те живеят не лошо.
Америка. Скромно, но не бедно
Минималната пенсия, която може да бъде получена в тази страна е около 300 долара. Тази сума ще получите, ако изобщо никъде никога не сте работили и нямате право на никакви допълнителни плащания.
Ако имате не голям работен стаж пенсията ви се повишава един и половина пъти, а на най-нискоквалифицираните работници се изплащат след пенсиониране 700 долара и повече. Ако се сравни с възнагражденията за съответните специалности, пенсията е 20-35% от предишния доход. За пенсионерите в Съединените щати като правило няма никакви привилегии, обаче цените са по-ниски, и равнището на общественото внимание, съответно, много по-високо. Например са налице особени пенсионерски територии с установена суверенна власт – жилищни сгради, за година възрастните хора получават различни социални услуги.
Финландия. Максимална пенсия без ограничение
Съгласно закона на тази страна, максималната пенсия не може да бъде ограничена и зависи само от заплатата,която сте получавали по време на активния си икономически живот. Но минималната пенсия е строго определена- 550 евро на месец. Впрочем средната пенсия в страната е 1200-1500 евро; за тези пари възрастните хора могат да си позволят да си купуват деликатеси, да използват услугите на фитнес-центрове и почивни домове, да пътуват в чужбина и да поддържат собствените си домове. Някои от тях дори успяват да си купят къщи в Испания или Португалия и да отиват там като на вилата.
Германия. За вода не плащат
Освен минималната пенсия от 350 евро, държавата гарантира на германците заплащане на жилището (56 кв. м. на човек) и комуналните услуги. С остатъка от средствата средният пенсионер може да си позволи да поддържа автомобила си, два пъти годишно да пътува в чужбина, да заплаща здравното си осигуряване и голямата гама от услуги. За недобре обезпечените, съществуват така наречените „старчески домове“, с ниски наеми, евтини кафенета и денонощно дежурни лекари.
Израел. Бедността е забранена
Усещането е такова, че в тази страна пенсионерът, дори и да иска, не е в състояние да остане беден. На първо място, има задължителна пенсия за старост – около 340 долара, която се изплаща, независимо от размера на трудовия стаж. На второ място, ако сте работили в Израел, ще получавате пенсия за прослужено време, в зависимост от броя на годините на заетост. На трето място, след достигане на възраст за пенсиониране, всеки гражданин получава еднократна сума, равна на средния доход, умножен по броя на годините на трудовия стаж. И най-накрая, ако нямате право на пенсия за осигурителен стаж, или тя е твърде малка (по-малко от жизнения минимум, който е около 1000 долара.), държавата ще ви определи надбавки. Не е изненадващо, че най-несъстоятелните израелски пенсионери могат да си позволят най-малко едно пътуване в чужбина на година.
Испания. Не страната, така е семейството
Основното богатство на испанските пенсионери е в подкрепа на роднините, дори и най-далечните, ако семейството няма близки. Макар че се оплакват от размера на пенсиите, със своите 700-900 евро на месец, те могат да живеят, като се възползват от отстъпките за пътуване и ниските цени на продуктите.
Япония
Да добавим и държава, която не е в ЕС. В Япония един от най-високите показатели е средната продължителност на живота – 82 години, а възрастта за пенсиониране – 62. Т.е. средно японецът живее след пенсиониране 20 години и повече, което прави натоварването върху пенсионната система не малко. Ето защо средният размер на пенсиите, тук е сравнително малък (при местните цени да се живее с 700 долара на месец не е лесно.) – много японци предпочитат да работят и след 60. С цел да се намалят разходите за жилища, много от тях напускат града, а тези, които не държа на работата или семейството си, отиват в съседните азиатски страни (Филипини, Малайзия, Индонезия). Там животът им е по-евтин.
Статистика:
Според разходите за един ден отпуска, лидират люксембургците (120 евро). Те са следвани от австрийските пенсионери (106.9 евро), малтийските (93,7 евро), белгийците (89.5 евро). Финландски възрастни хора изразходват около 77 евро на ден. Най-малко разходи за почивка правят възрастните туристи от Чехия (общо 13,7 евро на ден).
За българските пенсионери няма смисъл да добавяме информация, Вие и сами знаете какво е положението в родната ни страна.
Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате: