Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така си живеят пенсионерите в нормалните европейски държави и по света. Питаме се: кога ли ще ги стигнем и ние?
  • Новини

Така си живеят пенсионерите в нормалните европейски държави и по света. Питаме се: кога ли ще ги стигнем и ние?

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
utjfggdfdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животът на възрастните хора е един от критериите за успешна държава.
Грижата за тях означава, че обществото съзнава колко важен е техният принос за развитието му и не иска да ги остави да живеят в нужда, когато вече не могат да работят. Затова е добре да се знаят някои от особеностите на този вид грижа на обществото за пенсионерите. Вижте няколко примера:

Английските пенсионери
Считат се за едни от най-богатите ползватели на държавните пенсионни програми в света. Според статистиката, около 40% от всички недвижими имоти в страната принадлежат на старците и между 15 и 20% от пенсионерите имат по две къщи на средна цена от 350 хиляди долара.

Впрочем, както се посочва в официалния доклад на Държавната статистическа служба на Великобритания, по-голямата част от тези домове са били закупени в средата на 80-те години, когато недвижими имоти в страна са имали много ниска стойност.

 

Сега, 20 години по-късно, цената на тези обекти се е увеличила 5-10 пъти, така че бъдещите британски пенсионери е малко вероятно да получат повече жизнено пространство. Въпреки това, и без това те живеят не лошо.
Америка. Скромно, но не бедно

Минималната пенсия, която може да бъде получена в тази страна е около 300 долара. Тази сума ще получите, ако изобщо никъде никога не сте работили и нямате право на никакви допълнителни плащания.

Ако имате не голям работен стаж пенсията ви се повишава един и половина пъти, а на най-нискоквалифицираните работници се изплащат след пенсиониране 700 долара и повече. Ако се сравни с възнагражденията за съответните специалности, пенсията е 20-35% от предишния доход.

 

За пенсионерите в Съединените щати като правило няма никакви привилегии, обаче цените са по-ниски, и равнището на общественото внимание, съответно, много по-високо. Например са налице особени пенсионерски територии с установена суверенна власт – жилищни сгради, за година възрастните хора получават различни социални услуги.

Финландия. Максимална пенсия без ограничение

Съгласно закона на тази страна, максималната пенсия не може да бъде ограничена и зависи само от заплатата,която сте получавали по време на активния си икономически живот. Но минималната пенсия е строго определена- 550 евро на месец. Впрочем средната пенсия в страната е 1200-1500 евро; за тези пари възрастните хора могат да си позволят да си купуват деликатеси, да използват услугите на фитнес-центрове и почивни домове, да пътуват в чужбина и да поддържат собствените си домове. Някои от тях дори успяват да си купят къщи в Испания или Португалия и да отиват там като на вилата.

Германия. За вода не плащат

Освен минималната пенсия от 350 евро, държавата гарантира на германците заплащане на жилището (56 кв. м. на човек) и комуналните услуги. С остатъка от средствата средният пенсионер може да си позволи да поддържа автомобила си, два пъти годишно да пътува в чужбина, да заплаща здравното си осигуряване и голямата гама от услуги. За недобре обезпечените, съществуват така наречените „старчески домове“, с ниски наеми, евтини кафенета и денонощно дежурни лекари.

Израел. Бедността е забранена

Усещането е такова, че в тази страна пенсионерът, дори и да иска, не е в състояние да остане беден. На първо място, има задължителна пенсия за старост – около 340 долара, която се изплаща, независимо от размера на трудовия стаж. На второ място, ако сте работили в Израел, ще получавате пенсия за прослужено време, в зависимост от броя на годините на заетост. На трето място, след достигане на възраст за пенсиониране, всеки гражданин получава еднократна сума, равна на средния доход, умножен по броя на годините на трудовия стаж. И най-накрая, ако нямате право на пенсия за осигурителен стаж, или тя е твърде малка (по-малко от жизнения минимум, който е около 1000 долара.), държавата ще ви определи надбавки. Не е изненадващо, че най-несъстоятелните израелски пенсионери могат да си позволят най-малко едно пътуване в чужбина на година.

Испания. Не страната, така е семейството

Основното богатство на испанските пенсионери е в подкрепа на роднините, дори и най-далечните, ако семейството няма близки. Макар че се оплакват от размера на пенсиите, със своите 700-900 евро на месец, те могат да живеят, като се възползват от отстъпките за пътуване и ниските цени на продуктите.

Япония

Да добавим и държава, която не е в ЕС. В Япония един от най-високите показатели е средната продължителност на живота – 82 години, а възрастта за пенсиониране – 62. Т.е. средно японецът живее след пенсиониране 20 години и повече, което прави натоварването върху пенсионната система не малко. Ето защо средният размер на пенсиите, тук е сравнително малък (при местните цени да се живее с 700 долара на месец не е лесно.) – много японци предпочитат да работят и след 60. С цел да се намалят разходите за жилища, много от тях напускат града, а тези, които не държа на работата или семейството си, отиват в съседните азиатски страни (Филипини, Малайзия, Индонезия). Там животът им е по-евтин.

Статистика:

Според разходите за един ден отпуска, лидират люксембургците (120 евро). Те са следвани от австрийските пенсионери (106.9 евро), малтийските (93,7 евро), белгийците (89.5 евро). Финландски възрастни хора изразходват около 77 евро на ден. Най-малко разходи за почивка правят възрастните туристи от Чехия (общо 13,7 евро на ден).

За българските пенсионери няма смисъл да добавяме информация, Вие и сами знаете какво е положението в родната ни страна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки един от вашите пръсти е свързан с 2 ваши органа и може да бъде излекуван само за 3 минути
Next: Проф. Рачев: От днес започва рязка промяна на времето, България ще заприлича на

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.