Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Така си живеят пенсионерите в нормалните европейски държави и по света. Питаме се: кога ли ще ги стигнем и ние?
  • Новини

Така си живеят пенсионерите в нормалните европейски държави и по света. Питаме се: кога ли ще ги стигнем и ние?

Иван Димитров Пешев март 17, 2023
utjfggdfdfsd.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Животът на възрастните хора е един от критериите за успешна държава.
Грижата за тях означава, че обществото съзнава колко важен е техният принос за развитието му и не иска да ги остави да живеят в нужда, когато вече не могат да работят. Затова е добре да се знаят някои от особеностите на този вид грижа на обществото за пенсионерите. Вижте няколко примера:

Английските пенсионери
Считат се за едни от най-богатите ползватели на държавните пенсионни програми в света. Според статистиката, около 40% от всички недвижими имоти в страната принадлежат на старците и между 15 и 20% от пенсионерите имат по две къщи на средна цена от 350 хиляди долара.

Впрочем, както се посочва в официалния доклад на Държавната статистическа служба на Великобритания, по-голямата част от тези домове са били закупени в средата на 80-те години, когато недвижими имоти в страна са имали много ниска стойност.

 

Сега, 20 години по-късно, цената на тези обекти се е увеличила 5-10 пъти, така че бъдещите британски пенсионери е малко вероятно да получат повече жизнено пространство. Въпреки това, и без това те живеят не лошо.
Америка. Скромно, но не бедно

Минималната пенсия, която може да бъде получена в тази страна е около 300 долара. Тази сума ще получите, ако изобщо никъде никога не сте работили и нямате право на никакви допълнителни плащания.

Ако имате не голям работен стаж пенсията ви се повишава един и половина пъти, а на най-нискоквалифицираните работници се изплащат след пенсиониране 700 долара и повече. Ако се сравни с възнагражденията за съответните специалности, пенсията е 20-35% от предишния доход.

 

За пенсионерите в Съединените щати като правило няма никакви привилегии, обаче цените са по-ниски, и равнището на общественото внимание, съответно, много по-високо. Например са налице особени пенсионерски територии с установена суверенна власт – жилищни сгради, за година възрастните хора получават различни социални услуги.

Финландия. Максимална пенсия без ограничение

Съгласно закона на тази страна, максималната пенсия не може да бъде ограничена и зависи само от заплатата,която сте получавали по време на активния си икономически живот. Но минималната пенсия е строго определена- 550 евро на месец. Впрочем средната пенсия в страната е 1200-1500 евро; за тези пари възрастните хора могат да си позволят да си купуват деликатеси, да използват услугите на фитнес-центрове и почивни домове, да пътуват в чужбина и да поддържат собствените си домове. Някои от тях дори успяват да си купят къщи в Испания или Португалия и да отиват там като на вилата.

Германия. За вода не плащат

Освен минималната пенсия от 350 евро, държавата гарантира на германците заплащане на жилището (56 кв. м. на човек) и комуналните услуги. С остатъка от средствата средният пенсионер може да си позволи да поддържа автомобила си, два пъти годишно да пътува в чужбина, да заплаща здравното си осигуряване и голямата гама от услуги. За недобре обезпечените, съществуват така наречените „старчески домове“, с ниски наеми, евтини кафенета и денонощно дежурни лекари.

Израел. Бедността е забранена

Усещането е такова, че в тази страна пенсионерът, дори и да иска, не е в състояние да остане беден. На първо място, има задължителна пенсия за старост – около 340 долара, която се изплаща, независимо от размера на трудовия стаж. На второ място, ако сте работили в Израел, ще получавате пенсия за прослужено време, в зависимост от броя на годините на заетост. На трето място, след достигане на възраст за пенсиониране, всеки гражданин получава еднократна сума, равна на средния доход, умножен по броя на годините на трудовия стаж. И най-накрая, ако нямате право на пенсия за осигурителен стаж, или тя е твърде малка (по-малко от жизнения минимум, който е около 1000 долара.), държавата ще ви определи надбавки. Не е изненадващо, че най-несъстоятелните израелски пенсионери могат да си позволят най-малко едно пътуване в чужбина на година.

Испания. Не страната, така е семейството

Основното богатство на испанските пенсионери е в подкрепа на роднините, дори и най-далечните, ако семейството няма близки. Макар че се оплакват от размера на пенсиите, със своите 700-900 евро на месец, те могат да живеят, като се възползват от отстъпките за пътуване и ниските цени на продуктите.

Япония

Да добавим и държава, която не е в ЕС. В Япония един от най-високите показатели е средната продължителност на живота – 82 години, а възрастта за пенсиониране – 62. Т.е. средно японецът живее след пенсиониране 20 години и повече, което прави натоварването върху пенсионната система не малко. Ето защо средният размер на пенсиите, тук е сравнително малък (при местните цени да се живее с 700 долара на месец не е лесно.) – много японци предпочитат да работят и след 60. С цел да се намалят разходите за жилища, много от тях напускат града, а тези, които не държа на работата или семейството си, отиват в съседните азиатски страни (Филипини, Малайзия, Индонезия). Там животът им е по-евтин.

Статистика:

Според разходите за един ден отпуска, лидират люксембургците (120 евро). Те са следвани от австрийските пенсионери (106.9 евро), малтийските (93,7 евро), белгийците (89.5 евро). Финландски възрастни хора изразходват около 77 евро на ден. Най-малко разходи за почивка правят възрастните туристи от Чехия (общо 13,7 евро на ден).

За българските пенсионери няма смисъл да добавяме информация, Вие и сами знаете какво е положението в родната ни страна.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Всеки един от вашите пръсти е свързан с 2 ваши органа и може да бъде излекуван само за 3 минути
Next: Проф. Рачев: От днес започва рязка промяна на времето, България ще заприлича на

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.