Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо в Одрин никога не е ставало, местните изреваха, че е свършил…
  • Новини

Такова нещо в Одрин никога не е ставало, местните изреваха, че е свършил…

Иван Димитров Пешев април 14, 2024
vsfdbgfbgfnghnhmhj.png

Освен традиционното пазаруване на българите, 9-дневния празник Шекер Байрам привлече и много турци в района. Посетителите на джамията Селимие, шедьовър на алосманският архитект Мимар Синан, чакаха на опашка с часове, за да могат да влязат вътре, съобщава „Марица“. 

Задръстване имаше на входа и на изхода на джамията. Заради течащата реставрация на джамията Селимие, достъпът вътре се, осъществява само в определена част от нея.

 

Трафикът в града е буквално парализиран. Образуваха се дълги опашки започващи още от българската граница.

Местни туристи, както и немалкото дошли от България и Гърция, чакаха с часове реда си, за да могат да влязат в историческите базари, места за пазаруване, ресторанти за ядене, джамии и църкви в града.

Освен джамията Селимие, голям наплив имаше и в районите, където се намират Старата джамия и джамията Уч Шерефели, наречени златният триъгълник.

Туристите, дошли в града, първо посетиха историческите точки и джамиите и пазаруваха, а след това се присъединиха към опашката в ресторантите за черен дроб, за да опитат прочутия пържен черен дроб, специалитет на района.

Силите за реда следят в увеличен състав, за спокойствието на посетителите по време на почивните и ваканцинни дни в граничния град.

Каяогул, който е фотограф пред джамията Селимие от 42 години, сподели: „Никога не съм виждал толкова много хора в града, колкото през последните 2 дни. Тези дни има необичайно много хора.“

Губернаторът на Одрин Юнус Сезер заяви, че има задръствания на граничните пунктове към Гърция и България по време на празника Рамазан Байрам. „Имаме интензивност при излизането и влизането от чужбина. От началото на седмицата има ръст от около 125 процента на заминаващите пътници в сравнение с нормалните дни“, допълни той.

 

 

Пазарът Улус преживя един от най-натоварените си дни в петък. Българските граждани, които по традиция пазаруват в Одрин, миналата и тази седмица отново препълниха пазара.

Пазарът Улус се провежда всеки петък в града и е център на вниманието на много българи. Той се пълни с хиляди купувачи от ранни зори. Търговците, които подготвиха щандовете си и започнаха да чакат своите клиенти от ранни зори. Те са много доволни от огромния брой посетители.

Възползвайки се от горещото време, граждани и гости на града се стекоха към тържището, за да пазаруват на достъпни и изгодни цени.

 

Българските туристи, които задоволяват много от нуждите си от храна, облекло, стоки за бита до мебели от Одрин, и този уикенд препълниха пазара Улус.

На входа на пазара от време на време имаше блъсканица, но това не отказа купувачите. Магазините в града също не могат да смогнат на огромното търсене през уикенда.

Посетителите, които искаха да опитат прочутия градски деликатес – пържен дроб, се извиха на опашка пред ресторантите.

 

Поради голямото търсене някои ресторанти за черен дроб имаха затруднения при доставянето на порциите на време.

Бахри Динар, президент на асоциацията за черен дроб и посланик на туризма в Одрин, заяви, че в града има празнична активност.

 

Подчертавайки, че това е един от най-натоварените дни напоследък, Динар отбеляза:

„Нашият красив Одрин е един от градовете, които привличат най-много туристи в Турция. Приемаме хиляди гости от страната и чужбина. Имаме трудности да се справим с търсенето и от време на време не можем да смогнем.

Опитваме се да обслужим гостите си по най-добрия възможен начин, но черният дроб дори вече е на превършване“, възкликна Динар.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Голяма промяна за изчисляването на пенсията, от НОИ обявиха, че вече може…
Next: Скръбна вест! Отиде си първият изпълнител на Бургаски вечери

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
  • Бях в самолет, седнала до прозореца, когато машината попадна в турбуленция. Не леко поклащане, а такова, което те кара да преосмислиш всичките си житейски избори. Корпусът на самолета изстена като ранен звяр
  • Всяка година семейството ми планира пътуване. Откакто се помня, това е ритуал – седмица, в която трябва да сме заедно, да се преструваме на идеалното семейство от реклама за зърнена закуска. И всяка година
  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Винаги съм знаел, че съм различен. Думата „осиновен“ тегнеше над мен като тиха, но постоянна мъгла, дори когато слънцето на семейната обич уж грееше най-силно. Асен и Диана, моите родители, никога не са пестили думите „Обичам те, Мартин“. Но думите са въздух. Делата са камък. А всичките камъни в основите на нашия дом бяха положени за нея.
  • Ден преди сватбата на племенницата ми Ани тя ми се обади, за да ми каже, че вече не съм поканена. „Има проблем с кетъринга и трябва да съкратим списъка с гости“, каза тя. Гласът ѝ беше тънък, почти писклив, опънат до скъсване. Звучеше като човек, който повтаря заучена реплика под заплаха.
  • Татко се ожени повторно — жена с четири деца.
  • Всеки уикенд съпругът ми води децата при родителите си.
  • Работех в едно малко, уютно кафене в центъра на града. Мястото беше моят спасителен остров в океана от лекции, студентски заеми и растящите сметки. Ароматът на прясно смляно кафе и тихият джаз бяха единственото, което ме държеше будна по време на уморителните смени, които поемах, за да покрия таксата си в университета.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.