Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова нещо не се бе случвало в Стани богат, Билалов остана без думи
  • Новини

Такова нещо не се бе случвало в Стани богат, Билалов остана без думи

Иван Димитров Пешев февруари 25, 2023
biasldasldkasdoas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Изключителни играчи оставиха без думи водещия на „Стани богат” Михаил Билалов. В един и същи епизод на предаването двама души стигнаха до 20 000 лева.

Стартът бе даден от библиотекарката Снежанка Маринова от Стара Загора, която ден по-рано впечатли всички с играта си. Тя с лекота стигна до 10 000 лв. В началото тя разказа, че е започнала работа в библиотеката в Града на липите през 1988 г., а преди това е завършила образованието си в Ленинград, носещ днес името Санкт Петербург.

Тя имаше втора сигурна сума от 5000 лева и трябваше да отговаря на въпрос за 20 000 лв. Той беше: „Каква религия е изповядвала румънската кралица Мария, чийто летен дворец се намира в Балчик?“ Възможните отговори бяха „Джайнизъм“, „Зороастроизъм“, „Бахайство“ и Сикхизъм“.

Снежанка призна, че е ходила няколко пъти в Двореца и й е правило впечатление, че там има символи на няколко религии. Библиотекарката бе категорична, че ще рискува и ще играе.

В един момент тя се насочи към Бахайство, доверявайки се на свои спомени, но изведнъж смени мнението си и избра Зороастризъм. Оказа се обаче, че верният отговор е именно Бахайство и тя си тръгна с 5000 лева.

По време на разсъжденията си тя се пошегува, че иска да рестартира жокерите си и дори предложи подкуп на Михаил Билалов, цитирайки детска песничка, че ще му даде цяло кралство в замяна. Той прие предложението с усмивка, а след края на играта й подари книгата на „Стани богат“.

След това на стола на богатството седна Григор Георгиев от Русе. Той е завършил военно училище, бил е локомотивен машинист, а към днешна дата ръководи фирма за производство на цветарници.

Мъжът стартира доста добре и отговори бързо на първите седем въпроса, без да ползва жокери. На осмия такъв за първи път потърси помощ, като избра „50:50. „Кой принцип обобщава фактите, че вечен двигател от втори род не може да съществува и КПД винаги е по-малко от единицата?“, гласеше питането, а опциите бяха „Закон за ентропията“, „Втори закон на Кирхоф“, „Теория на относителността“ и „Пети постулат на Евклид“. След елиминирането на два грешни отговора останаха първия и третия, Георгиев посочи първия и продължи напред.

Въпрос №9 за него бе: „Какво създават съвместно американците Джак Дорси, Ноа Глас, Биз Стоун и Евън Уилямс?“. Вариантите бяха „Електрическата тротинетка“, Атомната бомба“, „Борсата на Уолстрийт“ и „Туитър“. Той поиска жокер „Помощ от публиката“, която го насочи към „Туитър“, Григор й се довери и това бе вярно решение.

Участникът заключи следващата сума от 5000 лева като втора сигурна. Тук той трябваше да отговаря на следното: „Каква птица е изобразена на мозайката в предверието и на фасадата на Голямата епископска базилика в Пловдив?“ – „Орел“, Фазан“, „Паун“ или „Гълъб“. Тук Георгиев прецени, че има сред жокерите си приятел, който може да знае отговора. Това се оказа така, тъй като Пламен Златев от Варна му посочи Паун и той се оказа правилен.

Последва питане за 10 000 лева: „Как се нарича институцията, отговаряща за наказанията и мъченията на дисиденти, в романа на Джордж Оруел „1984“? Четирите възможности тук бяха „Агенция по туризъм“, „Бюро „Забавления“, „Комитет за насладите“ и „Министерство на любовта“. Без да е чел книгата, участникът маркира отговор D.

Тук Михаил Билалов се включи с думите: „Ще ми направиш ли една услуга. Има едно условие – ако отговорът ти е верен, синът ти Кристиян да я прочете тази книга“. Григор се съгласи, а отговорът се оказа верен.

Това го прати на въпрос №12 за 20 000 лева: „В кой галактически свръхкуп се намират Млечният път и още близо 100 000 галактики?“ Участникът трябваше да избира между „Корона Бореалис“, „Ланиакея“, „Херкулес“ и „Хидра-Кентавър“. Производителят на цветарници реши, че ще рискува и се спря на последния отговор. За негово разочарование обаче правилният бе „Ланиакея“, и той остана с 5000 лева и емоциите от „Стани богат“.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Васил Драганов: Аз бях бодигард на Поли Пантев!
Next: Турция загуби любими актьори

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.