Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо в ефира на bTV не се е случвало досега, зрителите са в ступор
  • Новини

Такова чудо в ефира на bTV не се е случвало досега, зрителите са в ступор

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
btqwsadasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Студиото на „Тази сутрин“ в петък се потопи в горещите ритми на салсата.

Инструкторите Илия Илиев и Ели Манолова от Paletro Dance Spot показаха красивите стъпки на латиноамериканския танц и покачиха и настроението на водещите, които бяха увлечени в тях.

Водещата на bTV Мария Ванкова сподели, че в ученическите си години се е занимавала с модерен балет, но обожава салсата, като има и малък любителски опит с нея.

„Салса, бачата, кизомба – всички тези социални танци стават все по-популярни. Това е така и в Източна Европа, и в България, така че се радваме на интерес – в школите и по заведенията“, коментира Илия.

Той и Ели споделиха, че вече повече от десетилетие за занимават със салса и отдадено се стараят да дават повече на танца от себе си.

Двамата инструктори показаха първите стъпки за начинаещите в салсата, в които взеха участие Мария Ванкова, Калоян Кюркчиев от спортната редакция на bTV и продуцентът и водещ Росен Цветков.

След това последваха танци по двойки, в които бяха включени и завъртания.

„Тези танци са социални и при тях има базови елементи, чрез които се правят много сложни комбинации.

Винаги обаче в основата е едно и също, което позволява непознати хора, които танцуват салса, от двата края на света, да се срещнат една вечер и да танцуват така, все едно цял живот са танцували заедно“, коментира инструктурът Илия Илиев.

Водещият на времето Борислав Лазаров наблюдава танците на колегите си и се пошегува, че е майстор на „салсата“ – испанската дума за сос.

„Приготвя се обикновено с пюрирани домати, задължително има пикантна нотка – в зависимост от това дали човек обича по-люто, или не.

Моята любима е тази, за която не е необходимо допълнителна топлинна обработка – нарича се „пико де гайо“, приготвя се със зелени или с червени чушки, домати, кориандър – аз предпочитам магданоз. Върви с всякакви неща – особено с тортила чипс“, коментира Борислав Лазаров.

Мария Ванков пожела да ѝ покажат и по-сложните стъпки, а Калоян Кюркчиев определи салсата като интересен танц и допълни, че може и да се запише за по-сериозно обучение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преслава и Константин с лека закачка за мярката, която отнема коли от пияни и дрогирани шофьори
Next: Нови шокиращи разкрития за престъплението в София, стана ясно какво се е случило

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.