Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо в ефира на bTV не се е случвало досега, зрителите са в ступор
  • Новини

Такова чудо в ефира на bTV не се е случвало досега, зрителите са в ступор

Иван Димитров Пешев август 13, 2023
btqwsadasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Студиото на „Тази сутрин“ в петък се потопи в горещите ритми на салсата.

Инструкторите Илия Илиев и Ели Манолова от Paletro Dance Spot показаха красивите стъпки на латиноамериканския танц и покачиха и настроението на водещите, които бяха увлечени в тях.

Водещата на bTV Мария Ванкова сподели, че в ученическите си години се е занимавала с модерен балет, но обожава салсата, като има и малък любителски опит с нея.

„Салса, бачата, кизомба – всички тези социални танци стават все по-популярни. Това е така и в Източна Европа, и в България, така че се радваме на интерес – в школите и по заведенията“, коментира Илия.

Той и Ели споделиха, че вече повече от десетилетие за занимават със салса и отдадено се стараят да дават повече на танца от себе си.

Двамата инструктори показаха първите стъпки за начинаещите в салсата, в които взеха участие Мария Ванкова, Калоян Кюркчиев от спортната редакция на bTV и продуцентът и водещ Росен Цветков.

След това последваха танци по двойки, в които бяха включени и завъртания.

„Тези танци са социални и при тях има базови елементи, чрез които се правят много сложни комбинации.

Винаги обаче в основата е едно и също, което позволява непознати хора, които танцуват салса, от двата края на света, да се срещнат една вечер и да танцуват така, все едно цял живот са танцували заедно“, коментира инструктурът Илия Илиев.

Водещият на времето Борислав Лазаров наблюдава танците на колегите си и се пошегува, че е майстор на „салсата“ – испанската дума за сос.

„Приготвя се обикновено с пюрирани домати, задължително има пикантна нотка – в зависимост от това дали човек обича по-люто, или не.

Моята любима е тази, за която не е необходимо допълнителна топлинна обработка – нарича се „пико де гайо“, приготвя се със зелени или с червени чушки, домати, кориандър – аз предпочитам магданоз. Върви с всякакви неща – особено с тортила чипс“, коментира Борислав Лазаров.

Мария Ванков пожела да ѝ покажат и по-сложните стъпки, а Калоян Кюркчиев определи салсата като интересен танц и допълни, че може и да се запише за по-сериозно обучение.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Преслава и Константин с лека закачка за мярката, която отнема коли от пияни и дрогирани шофьори
Next: Нови шокиращи разкрития за престъплението в София, стана ясно какво се е случило

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.