Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите
  • Новини

Такова чудо в Санданско не се е случвало с години, лозарите си скубят косите

Иван Димитров Пешев септември 19, 2023
adfhfgdhfghrthtr.png

Гроздето от сортовете мерло и каберне в община Сандански се продава на цени от 1.20 лева и 2.00 лева за болгар, твърдят запознати. При изкупуване на голямо количество цената на червените сортове може да падне до 1.00 лв.

Тази година почти всеки втори лозар е категоричен, че не може да напълни дори бъчвите в дома си, тъй като годината се очертава да е една от най-слабите, пише struma.bg.

За първи път в лозарските села Хърсово, Катунци, Виногради, Враня и Петрово има стопани, които не набраха и по килограм грозде. Причината според агронома Иван Велков е дъждовната пролет, когато някои от лозарите не спазиха сроковете за пръскане навреме и това доведе до увреждане на лозята. Най-тежка е картината с белите сортове болгар и сандански мискет, сподели Велков.

В Катунския район лозето около 60 процента е увредено. В Сандански почти е събрано вече мерлото и кабернето, вчера тук-там имаше гроздоберачи, които приключваха с прибирането на реколтата.

В лозовия масив на семейство Кисови активно в кампанията се включи и малкият Любо, който зорко пазеше касетките с грозде. Семейството е доволно от реколтата.

„Ще успеем да напълним бидоните. Всичко е за лична консумация, не продаваме”, каза бащата на Любо – Георги. Майката Ани също се включи активно в беритбата и сортирането на гроздето.

Пенсионираният пожарникар Красимир Иванов пък сподели, че от 5 декара болгар е събрал едва 150 кг.

„Това е количество за едната бъчва, другите 15 ще останат празни. Няма да купувам, защото цената е твърде висока – 2.00 лв. за килограм. Могат и да ми смъкнат колегите, но и на 1.80 лв. ми е висока цената. Тази година ще купуваме домашна ракия и вино.

Колко може да изпие едно семейство – като си правя сметка, по 50 литра домашна ракия за година ни стигат, а вино, ако трябва да купя, ще е стотина литра. Или по груби изчисления, за ракия и вино ще дам около 1000 лева. Поносимо е за семейството ми, тъй като аз и синът ми пием по една ракия вечер, а съпругата ми предпочита червено вино”, разказа Красимир.

Ангел Иванов, който бе на лозовия масив в м. Подината в Сандански с дъщеря си, зетя и внучките, заяви:

„Пазарил съм всичкото количество на цена от 1.00 лв. на килограм за сортовете „Мерло” и „Мелник”. Цената за мен е изгодна. Хората идват тук, взимат, товарят и плащат на място. Тази година няма да пълня бидоните, защото останах сам, аз не консумирам алкохол. Ще продам всичкото количество”, каза Ангел. От декар той е прибрал по около 700 килограма грозде.

Санданчани коментират, че миналата година са добили почти два пъти повече грозде в сравнение с настоящата година.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Дара и Мария Илиева си мислеха, че се обръщат на 74 годишен мъж, а всъщност на сцената се появи
Next: Уникална къща събира погледите на българи и чужденци във Варна

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.