Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Такова чудо не сте виждали: Тошко Йорданов скочи срещу водеща на Нова тв
  • Новини

Такова чудо не сте виждали: Тошко Йорданов скочи срещу водеща на Нова тв

Иван Димитров Пешев септември 24, 2023
dshdfghfghtrhtr.png

Когато Кирил Петков говори за ДАНС трябва да имате една огромна червена лампа в главата. Присъствал съм как Кирил Петков нарочи шефа на ДАНС, когато записите от МС отидоха в прокуратурата.

Това заяви в ефира на Нова телевизия председателя на ПГ на ИТН Тошко Йорданов.

 

Според Йорданов няма посолство, в което няма агенти. Понякога обаче по думите му, тези хора не се експулсират, а ги следят.

„ДАНС разкриха, че Чернева е изнасяла секретни документи, до които не е трябвало да има достъп, за Северна Македония. Всичко това лежи в прокуратурата. Всичко е станало с разрешението на Кирил Петков“, каза той.

„Това е национално предателство ,но за това не се говори“, категоричен е политикът.

„Шпионинът е този, който е предал собствената си държава. Не знам какъв точно е случаят с руските свещеници. Когато обаче посегнеш на нещо, свързано с вярата, трябва да си готов да си понесеш последствията. Там вече се подхожда емоционално“, каза той.

„В една среща шефовете на службите, те разкриха как Кирил Петков си е измислил руски шпиони. Това говори как един премиер може да манипулира службите и да изисква от тях неща, които не трябва“, заяви Йорданов.

Според него да обединиш военно разузнаване с другото разузнаване, е тъпа идея.

„Т. нар. ген Атанасов, е човек, който би искал той лично да контролира службите. Нямате идея каква амбиция бе да става шеф на СРС-тата. Предложенията, които той правеше, граничат с желание за тотален контрол. Аз тирани не обичам“, каза той и добави, че последното му предложение за разузнаването е вредно.

Според него лидерите на ПП са недоразумения.

Йорданов издаде, че още преди Петков е искал да овладее КПКОНПИ, за да си има свой репресивен орган.

По думите му по отношение на правосъдието на вървим в никаква посока. Йорданов издаде, че когато няма микрофони в залата, се чуват скандални неща и договорки.

„Кирил Петков е доказан лъжец и измамник. Законите, които предлагат, е важно да работят правилно. Законът за КПКОНПИ няма да работи правилно, предложенията за промяна на Конституцията са потресаващи, те са насочени към тоталитаризъм“, каза той.

„ПП са на каишка на ГЕРБ“, каза той.

Според Йорданов е нормално да има допирни точки между ИТН и „Възраждане“, защото все пак и двете партии са опозиционни в парламента.

„Кирил Петков е тотален лъжец. Когато някой политик каже нещо публично и медиите го повтарят, и после се види, че е излъгал, защо не ходят да го питат защо го е направил, а се правят, че нищо не се е случило“, заяде се с Марина Цекова Йорданов.

Тя въпреки това с усмивка запази добрия тон и продължи да провокира с въпроси събеседника си.

„Разликата между вас и един мегафон е никаква“, отсече категорично Йорданов.

„Вашата истина не се нарича истина в устата на тези, които обвинявате“, отвърна му тя, опитвайки се да обясни, че за медиите е важен плурализмът и представянето на всички гледни точки, без опита да се внуши нещо на обществото.

„Ама вие може да проверите какво е казвано, това не е сложно. Кое от нещата, които казваме, не са факти? Аз казвам, че Петков е лъжец и го доказвам, а вие казвате, че не е и не го доказвате“, отвърна й Йорданов.

„Ама аз не е нужно да го доказвам“, каза му водещата.

„Да, да, разбрахме каква ви е работата на вас“, иронично й отвърна политикът, след което разговорът приключи.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Необичайно явление ще има в небето над България на 29 септември точно в 12:57 часа
Next: Тайната падна: Йорданка Христова призна за Фидел Кастро

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.