Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Таксиджия качи азиатска стриймърка до Витоша и се случи нещо неочаквано
  • Новини

Таксиджия качи азиатска стриймърка до Витоша и се случи нещо неочаквано

Иван Димитров Пешев август 30, 2023
asfasgwegewg.png

Шофьор на такси в София обра известна азиатска инфлуенсърка, съобщи TrafficNews, позовавайки се на хора, които са попаднали на видео в социалната мрежа twitch. В клипа популярна азиатка излъчва на живо в платформата. Оказва се, че тя е чуждестранна стриймърка, която е дошла на посещение в България, а през това време изразява впечатленията си от страната ни чрез видео влог.

От видеата, публикувани в платформата се вижда, че стриймърката се качва в таксиметров автомобил и потеглят към природен парк Витоша. Когато пристигат на дестинацията момичето поглежда към километража и вижда, че сумата, която дължи е 34 лева.

Подава на таксиметровия банкнота от 50 лева и изчаква ресто, но такова така и не получава. Тогава момичето пита дали сметката е 34 лева, но таксиметровият и казва, че 50 лева „са окей“.

След като слиза от таксито, стриймърката обяснява на последователите си, че на километража е пишело 34 лева, а не 50, както мъжът е твърдял. Въпреки това водачът е взел парите, без да върне рестото от 16 лева на момичето и е тръгнал.

„Това е типичен пример за отношението, което има българинът към чужденците и отрезвителен шамар за нас, че живеем в покъртително общество”, коментира столичанин.

Той допълни, че автомобилът на таксиметровия шофьор е с регистрационен номер CB 1356 BM.

„Aзиатката с псевдоним „jinnytty” е известна twitch стриймърка, която обикаля света и стриймва на живо за хиляди зрители. Чужденците са свикнали да използват Uber приложението, но ние го забранихме, за да угодим на нашите бакшиши. След около половин час мятане на таксита, спря някакъв шофьор, който не знае английски и накрая ѝ взе 50 лв. без да ѝ върне ресто, вместо 34, както показва машинката”, пишат потребители в социалните мрежи.

„Хубаво е преди да линчувате човека да знаете, че по принцип всички таксиджии взимат за качването до хижа Алеко двойно – за пътя до горе и обратно.

Доводът е, че на връщане няма кого да вземат, а пътят не е малък. Преди година-две се качихме до там с жена ми и всички таксиметрови компании ни предупредиха преди да изпратят, каквато и да е заявка, че ще ни струва двойно. Тогава беше около 36 лева общо, сега откакто вдигнаха цените може да е повече, за да даде броячът 34.

Сега, не казвам, че човекът постъпи добре. Явно не знае добре английски, а може и наистина просто да се възползва от това, че кара чужденка. Най-малкото можеше да се опита да й обясни защо взима повече от това, което е на брояча, след като тя го попита. А нормално щеше да е да го спомене още в началото”, пишат пък други хора в социалните мрежи.

Преди няколко месеца италианският премиер Джорджия Мелони плати сметката за ресторант на четирима италиански туристи, които си тръгнали от ресторант в Албания, без да платят.

Премиерът на Албания Еди Рама повдигна въпроса пред италианския си колега, докато Мелони беше на посещение в Албания със семейството си, а след като разбрала за случая, Мелони казала на италианския посланик „да отиде и да плати сметката за тези идиоти“. Италианското посолство в Албания потвърди, че сметката е платена с лични средства на Мелони. Дали подобен ще бъде примерът от наша страна в тази ситуация, предстои да разберем.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Страшен удар на полицията в Струмяни, проехтя изстрел
Next: Всички плачат, слушайки разказа на баба Мария – на 89 г. за първи път отиде на море

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.