Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Татко-мечта и съпруг от класа: Падна тайна за сина на Краси Радков
  • Новини

Татко-мечта и съпруг от класа: Падна тайна за сина на Краси Радков

Иван Димитров Пешев май 27, 2022
krasitotaktotot.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Истински татко-мечта е Краси Радков. Актьорът, грабнал победата в десетия сезон на шоуто „Като две капки вода“, разкри на какво иска да научи сина си.

Краси опроверга слуховете за раздяла с жена си Станислава Ганчева. Нежната му половинка бе на първия ред на финала на предаването, за да подкрепи мъжа си. Според непроверени информации двамата уж бяха разделени, след като тя си харесала по-млад мъж.

Още тогава близки до семейството категорично отрекоха развода и обясниха, че тe са изцяло отдадени на единственото си дете – сина Теодор, когото чакаха с десетилетия. За него говори и Радков на финала на „Капките“, преди зрителите да го определят за най-добър имитатор с последния си образ на великия Емил Димитров.

Актьорът на Слави изпя песента „Ако си дал“ по стихове на Иля Велчев. „На това искам да науча сина си Теодор — да бъде честен и да не се страхува да казва истината“, разчувства се Радков, който стана татко на стари години. Той гушна първия си наследник на 47 години след 16-годишен брак със Станислава. Бебето се появи след инвитро процедури в известна болница в София, пише „Минаха години“.

Преди Теодор да ги зарадва, и двамата отклоняваха въпросите защо все още нямат деца с оправдание, че кариерите им стоят на първо място и все още не се чувстват готови, но истината била, че чудото просто не се случвало. Станислава стана майка на 44- години и като всяка първескиня била изключително уплашена, предвид факта, че е очаквала този момент толкова дълго. Комикът от „Шоуто на Слави“ също бил на тръни и споделил само с най-близките си хора, че очаква бебе.

Станислава се подложила на всички видове иновативни и изключително скъпи изследвания, за да се успокои, че всичко с плода е наред. Преди време самата тя бе споделила, че ако някога Бог реши да има дете, би искала то да бъде момиче.

„Още като прочетох „Железният светилник“, знаех, че ще имам дъщеря и ще се казва Ния“, коментира преди години Ганчева.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Сорос направи страшно предсказание за Путин и цивилизацията ни
Next: Светът спря! Току-що спецчастите в Истанбул арестуваха най-страховития терорист в света

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.