Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Татко ще ме вземе. Мед сестри споделят най-страшните предсмъртни реплики на пациенти
  • Новини

Татко ще ме вземе. Мед сестри споделят най-страшните предсмъртни реплики на пациенти

Иван Димитров Пешев август 19, 2023
saasbwqtwgs.jpg

Работата на медицинските сестри е не само да помагат за спасяването на пациенти, но и да прекарват последните минути от живота им с тях. Често, преди смъртта, пациентите казват такива неща, че е просто невъзможно да се забравят…

„Надявам се това да не ти се случи“

„Работя като медицинска сестра в старчески дом. Една от най-запомнящите се реплики, които пациенти са ми казвали, принадлежи на възрастна жена в ужасно състояние: „Децата ми ме оставиха тук да умра. Надявам се това да не ви се случи.“ — Hellkids2.

„Татко ще ме вземе“

„Преди работих като медицинска сестра в отделението за деменция в старчески дом. „Татко тръгна и скоро ще ме вземе.“ Една стара жена започна да казва това всеки път, когато я посещавах, и почина седмица по-късно. Понякога, когато се чувстваше по-добре, тя си събираше багажа, сядаше на ръба на леглото и просто чакаше“, разказва сестрата на име Сико.

„Сега ще умра“

„Баба ми хвана ръката на медицинската сестра и каза: „Мисля, че ще умра“. Сестрата започна да казва, че няма, че тя е много по-добре и най-вероятно има още време, но баба си отиде преди сестрата да има време да довърши изречението. Тя знаеше всичко.“ — KneeDragr

„Страх ме е“

„Възрастен господин. Дойде в нашия хоспис със застойна сърдечна недостатъчност <…> Целта ни беше да се уверим, че няма да страда, докато умира. Бях в болницата и го чух, че започва да се задушава. Сложих стетоскопа на гърба му, но вече знаех какво става. Имаше течност в белите дробове. Качих го в леглото и той ме гледаше с изражение на паника на лицето си.

„Страх ме е“, каза той, когато кислородната му маска започна да се пълни с розова пяна, която се стичаше по лицето му и капеше върху дрехите му. Той почина след няколко минути. И всичко, което можех да направя, беше да се грижа за него. Никога няма да забравя лицето му.” – Тиек

„Съжалявам. Не беше нарочно“

„Мъж на средна възраст дойде при нас в спешното, помогнахме му и се наложи да го изпратим у дома. Но щом го вдигнахме от леглото, той спря да отговаря на въпроси и сърцето му не се чуваше. Реанимирахме го и скоро той започна да се възстановява.

Той премигна няколко пъти и лекарят шеговито каза: „Сър, вие почти умряхте пред нас!“ Тогава мъжът тъжно каза: „Съжалявам, не го направих нарочно“ и сърцето му отново спря. Този път не успяхме да го измъкнем от онзи свят“, yourlocalbeertender.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно: Намушкаха бодигарда на Галена
Next: Учители поискаха да се въведе нова много важна оценка за учениците в България

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.