Татяна Дончева: Вежди Рашидов може да има непримерен език, но той точно казва, че имаме законодателство

Юристът и бивш депутат Татяна Дончева коментира темата за домашното насилие и превенцията.

Тя обърна внимание и на думите, казани от Вежди Рашидов вчера, които по случайност станаха обществено достояние.

“Вежди Рашидов може да има непримерен език, но той точно казва, че има законодателство и няма защо да се пънем да преследваме домашното насилие по различен начин”, каза Дончева пред БНР.

Тя обърна внимание и на изказването на премиера Денков, че СЕМ не си върши работата.

“Това е разбирането им за свобода на словото и невъзможност да слушат мнение, различно от тяхното и да му намерят отговор. Виждам една група инфлуенсъри да внушават, че трябва да бъде сложена цедка на информацията, особено по отношение на украинско-руската война. Не може по ключови международни проблеми и конфликти някой да заставя българския гражданин да има само една информационна точка. Ограничаването на свободата на словото е фашизъм”, каза Дончева.

Според нея “някой клати властта”.

“Никой не е против да бъде преследвано насилието срещу жени, но не за фабрикуване на странни писания по законите, които не могат да предизвикат друго, освен смях. Разликата между съдържанието на Истанбулската конвенция и всички останалите нормативни актове е няколко текста, които касаят правата на гей общността. Законът за домашното насилие е абсолютно излишен. Той е изкуствено привнесен от англосаксонската система”, каза още тя.

“Не може да кажете, че домашното насилие трябва да бъде борено по-упорито от недомашното. Темата с насилието трябва да бъде поставена под общ знаменател”, посочи Татяна Дончева.

Тя подчерта, че през последните 10-15 години на политическата сцена са излезли хора, за които политиката е пиар.: “За тях проблемът не е, че съществува насилие, а че хората започват да протестират”.

Дончева смята ,че е необходимо психолози да анализират случаите на убийства между съпрузи.

“Превърнали сме насилието в норма. Няма насилник, който да не е видял насилие в семейството си. После това се екстраполира в училище. Насилието се упражнява като особен престиж”, заключи тя.