Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Татяна Дончева нахлу в ефир, захапа Киро и компания: Схемите ви са на домашно ниво
  • Новини

Татяна Дончева нахлу в ефир, захапа Киро и компания: Схемите ви са на домашно ниво

Иван Димитров Пешев август 23, 2022
atantnqtnqnta.jpg

„Политическото пространство е много раздробено и продължава да се раздробява. Няма никакъв фокус около никого. … В такава раздробена политическа ситуация не може да се направи нищо смислено и стабилно. За да се направи нещо трябва да има фокус около нещо. Единственото, което ми хрумва, е да върнем лявото и дясното, за да можем да стабилизираме политическата ситуация около по-големи формирования“.

Това заяви пред БНР Татяна Дончева, лидер на „Движение 21“, бивш депутат и заместник-председател на Народното събрание.
Според нея фактори вътре и вън от страната са имали интерес да бъде разбит двуполюсният политически модел и да се повтаря, че „няма ляво, няма дясно“.

Дончева изказа мнение, че последното Народно събрание е имало най-малък потенциал от последните т.нар. къси парламенти:

„Я приеха два закона за 6 месеца, я – не. Я им стана ясно за какво са там, я – не. Всеки си въртеше някакви схеми, ама на домашно ниво. Иначе международното обслужване го направиха“.

Не изпускай тези оферти:

В предаването „12+3“ Татяна Дончева коментира, че в българската политика е пълно с „аджамии, които изобщо не знаят за какво става дума“.
Прогнозата на лидера на „Движение 21“ за управлението на страната е:

„Трябва да се прави нова формация от хора, които наистина знаят за какво става дума, които сериозно да поработят върху икономическа програма. Тя е важната. Има сериозни проблеми. Няма нужда да ги измисляме“.

Още:

Социологът Андрей Райчев даде прогноза ще има ли кабинет след изборите.

Имам противоречие между ума и сърцето. Политически погледнато не е възможно, но много ни трябва да има коалиция, каза той в предаването “Лице в лице”.

“Българските политици до 2 октомври няма да мислят за нищо подобно, но след това трябва много сериозно да помислят как изглежда България в края на 2022 г. преди 2023 г. Какво ще стане с тая война, което за огромно съжаление се виждат всички симптоми, че може да се превърне в пълно мащабна война”, обясни той.

Преди изборите наблюдаваме позиционна игра, в която противниците по много интересен начин се ориентират към различни цели. Те играят за образ, без да правят никакви сметки. Засега обаче не успяват.

„Предишните управляващи станаха дясната сила в България с изгонването на руските дипломати. Това беше чиста безсмислица. От гледна точка на това, че България попадна във фокус, в който са Полша, Литва и Латвия. България е най-русофилската страна в ЕС“, обясни той.

По думите му сега „Продължаваме промяната“ правят доста рискован ход. Те живееха в една благоприятна ситуация, в която от ляво и дясно нямаха критици, но сега ще получат десен критик в лицето на „Демократична България“. Те откриха още един фронт. Те се чувстват силни и играят за победа на изборите.

Същото е и при Борисов. Двете формации се идентифицират като основни противници. Това за Борисов е успех, защото доскоро той беше в отбрана – сега при него няма отбрана, а маневри. Най-важният въпрос е кой първи ще бие сервиз. Нещата отиват натам, че Борисов ще го направи“, смята социологът.

„Абсурдът е, че всички се бият един с друг, а БСП успя да се сбие със самата себе си.

Лявото върви натам да има под 200 000 гласа, не дай си Боже“, прогнозира Андрей Райчев.
Копирано от standartnews.com Копирано от standartnews.com

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Фактури показват как Петков и Василев са прецакали с над 180 млн. евро България в услуга на посредниците на газ
Next: Кой и защо в никакъв случай не може да стане кръстник на детето? Правила и традиции при кръщене

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.