Татяна и Володя се ожениха преди три години. Съпругът ѝ работи в полицията, но Татяна никога не се е интересувала от детайлите на службата му. Отначало всичко беше като в приказка. Но с течение на времето страстта отслабна. Татяна започнала да забелязва, че съпругът ѝ все по-често закъснява за работа.
Той се прибира вкъщи уморен, през цялото време мълчи. На всички въпроси отговаря едносрично. Имал много работа, нещо сложно му се случвало там, а той постоянно висял на телефона, пишел на някого.
Една вечер Татяна не можа да издържи:
– Володя, не можеш ли да ми говориш нормално? Напоследък съвсем си се дистанцирал от мен. Съпругът ѝ въздъхна: – Таня, какво си измисляш? Просто случаят е труден, нали знаеш – работата ми не е лесна.
– Да, но и ти преди намираше време за мен – сви рамене Татяна. А сега дори през почивните дни си залепнал за телефона си. – Съжалявам, скъпа моя – каза Володя. – Ще се опитам да ти обръщам повече внимание. Но нищо не се промени. Татяна все по-често се улавяше, че мисли, че съпругът ѝ крие нещо. Може би е имал връзка отстрани? Тази мисъл я караше да се чувства неудобно. Не, не може да бъде. При тях всичко е наред. И с децата всичко е наред.
Но Татяна все още имаше своите подозрения. И веднъж тя се опита да провери телефона на Володин, докато той беше под душа. Но екранът беше заключен, а тя не знаеше паролата. Това още повече засилило подозренията ѝ. Никога досега не бяха имали тайни един от друг.
Татяна се оплака на приятелката си. Светка въздъхна и я посъветва:
– Слушай, ти го следвай. Постави скрита камера вкъщи, докато го няма. Така ще разбереш какво прави там в твое отсъствие.
Татяна дори вдиша рязко. Дори не можеше да си представи, че може да предприеме такава стъпка.
– Няма как! Как иначе бих записала съпруга си? Това е лудост.
– Какво искаш? – Света изхърка. – Значи тогава ще се измъчваш. И така, ако той няма какво да крие, значи няма за какво да се тревожи. А ако нещо не е наред, по-добре е да се знае истината.
Татяна дълго се колеба, но накрая реши. Тя си купи малък фотоапарат. Беше обикновен, но за нейните цели трябваше да свърши работа.
Приличаше на обикновено зарядно устройство. Всичко, което трябваше да направя, беше да го инсталирам. Да го сложа някъде на нощното шкафче, това е всичко. И тогава се появи възможност – шефът ѝ предложи на Татяна да замине в едноседмична командировка в друг град.
Обикновено жената отказваше такива пътувания. Не искаше да се отдалечава от децата си, а и вкъщи винаги имаше какво да се прави, а и разполагаха с достатъчно пари. Но сега тя се съгласи без колебание. Вечерта, сякаш между другото, тя казала на съпруга си. За да знае той със сигурност, че ще бъде сам в апартамента.
– Володя, следващата седмица заминавам в командировка. За седем дни.
– Да?“ – Володя се изненада и въздъхна. – Е, ще се справя някак си без теб.
– Може би ще отидеш при майка си с децата? – Татяна попита с надежда. – Ти искаше.
Тогава тя щеше да е сигурна, че в брака им няма изневяра.
– Защо? – Володя се намръщи. – Имам много работа, сега нямам време за пътувания.
– Добре, както си му е редът – въздъхна Татяна.
Не ѝ се искаше да забърква цялата тази каша, но сигурно щеше да се наложи.
Докато Володя беше под душа, Татяна бързо нагласи камерата в спалнята.
Тя я замаскира сред другите кабели на нощното шкафче. Сърцето ѝ биеше като лудо. Ами ако съпругът ѝ забележи? Но всичко мина гладко.
– Е, тръгвам си. Не ме пропускай там – целуна Володя за довиждане.
– Хайде, приятно пътуване – усмихна се съпругът ѝ. – Обади ми се, ако имаш нужда от нещо.
През целия път до летището Татяна не можеше да си намери място. Дали беше постъпила правилно? Ами ако Володя открие фотоапарата? Ами ако наистина види нещо, което е по-добре да остане неизказано?
В самолета тя се успокои малко. Е, вече няма връщане назад. Седемте дни ще отлетят бързо, а после ще видим. Въпреки това първите дни от командировката преминаха сравнително спокойно. Татяна се потопи в работата си, общуваше с колегите си. Тя дори не погледна записите от камерата. Или се страхуваше, или нямаше време.
Но на четвъртия ден любопитството ѝ надделя. Вечерта тя се върна в хотела и отвори приложението. Свърза се с камерата.
Отначало нищо интересно – празна спалня. От време на време Володя влизаше да се преоблече или да вземе нещо. +
Татяна вече искаше да изключи излъчването, тъй като изведнъж в кадър се появи жена.
Млада блондинка в къса рокля. Вътре всичко се разтрепери. Значи това е тя! Съпругът ѝ наистина ѝ изневерява. Татяна искаше да хвърли телефона срещу стената, но тогава се случи неочакваното. Блондинката прекоси стаята, отвори гардероба и започна методично да рови из нещата. Извади някаква кутия и я завъртя в ръцете си. След това отиде до скрина и започна да издърпва чекмеджетата едно по едно.
– Какво, по дяволите? – промълви Татяна. – Какво търси това момиче там? Тогава Володя влезе в спалнята. Блондинката, като го забеляза, отскочи от скрина: – О, търсех кърпа – прошепна тя. – Да, разбира се. В чекмеджетата за спално бельо – усмихна се Володя.
– Ръцете зад гърба ти! Той ловко завъртя блондинката и ѝ сложи белезници на ръцете. – Имам те, скъпа моя. Отдавна преследваме твоята банда. Татяна го гледаше вцепенена. Какво, по дяволите, се случваше в спалнята ѝ? В този момент в стаята влетяха още двама мъже: – Другарю майор, периметърът е чист. Можем да изведем задържания. – Добре, момчета. Изведете я навън, аз ще бъда до вас – заповяда Володя.
Когато всички бяха навън, той се строполи тежко на леглото и разтърка уморено очи. Татяна изключи предаването, без да може да повярва на видяното. В главата ѝ се въртеше само един въпрос – какво се е случило току-що!
Останалата част от командировката премина като в мъгла. Татяна продължаваше да си повтаря сцената, която беше видяла. Защо Володя беше организирал задържането точно в дома им? Коя беше тази блондинка? И най-важното – защо съпругът ѝ не ѝ каза нищо? Когато дойде време да се връща, Татяна беше нервна през целия път до вкъщи и не знаеше как да се държи със съпруга си. Трябваше ли да признае, че тя е поставила камерата? Или да се престори, че не знае нищо?
Володя я посреща с букет цветя:
– Добре дошла, скъпа! Как мина пътуването ти?
– Добре – промълви Татяна. – А ти как се чувстваш?
– Обикновено, – Володя сви рамене. – Работа, вкъщи, пак работа.
– Това ли е всичко? – Татяна не можеше да издържи. – Не искаш ли да ми кажеш нещо друго?
Володя погледна жена си внимателно:
– Таня, какво правиш?
– Володя, съжалявам, разбира се….
Татяна разказа всичко. И как е поставила камерата, и как е видяла всичко. Съпругът се намръщи, но реши да не съди жена си.
– Добре – въздъхна той. – Ако е толкова важно за теб да знаеш…
Настаниха се на дивана и Володя започна да разказва:
– Помниш ли, че ти казах, че имаме важен случай? Е, бяхме по следите на една банда крадци. Много хитри момчета, не успяхме да ги хванем. Затова решихме да действаме под прикритие.
– Защо не ми казахте?
Съпругът ми въздъхна.
– Не исках да се тревожа. А и операцията беше засекретена. Решихме да заложим капан. Вече имаше някои подозрения. Затова решихме, че ще отида да се срещна с този. Една от тактиките им е да накарат мъжете да им се доверят. А след това ги крадат. Така че аз се срещнах с този. И тогава се приготвихме. И тогава я хванахме. Така че вие сами видяхте всичко това.
Татяна слушаше с отворена уста. И тя сама беше взела решение! Тя въздъхна.
– Мислех, че ми изневеряваш. Затова поставих камера, за да те наблюдавам.
– Сега щях да ти се разсърдя – усмихна се Володя. – Но аз съм твърде доволен, че най-накрая разрешихме случая. Ако окажеш натиск върху това малко отроче, то ще издаде всичко свое.
– Съжалявам – извини се Татяна.
– Всичко е наред – усмихна се Володя. – Главното е, че всичко е изяснено.
Те мълчаха, гледайки се един друг. После Володя каза:
– Слушай, ами да направим една романтична вечеря? Да отпразнуваме успешното приключване на делото и твоето завръщане.
– Да го направим – усмихна се в отговор Татяна. – И да нямаме повече тайни!
– Готово! – Володя се засмя и придърпа съпругата си към себе си.