Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежка катастрофа с цистерна и джип със седем души, удариха се челно, страшно е
  • Новини

Тежка катастрофа с цистерна и джип със седем души, удариха се челно, страшно е

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
kaktkasktoast.jpg

По първоначална информация малко преди 19 часа челно са се ударили цистерна и джип, в който са пътували 7 души. Незабавно към мястото на инцидента са изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ, съобщи МВР.

Шестима пострадали са транспортират към болнични заведения. Цистерната е пренасяла около 15-16 тона газ, съобщава БГНЕС. Ранените са четирима възрастни и две деца.

От полицията казаха, че предстои на мястото на произшествието да се извърши оглед и да се изяснят всички факти и обстоятелства, довели до тежкия инцидент.

Заради катастрофата временно е ограничено движението в участъка Новачене-Скравена по пътя Мездра-Ботевград, информираха от АПИ.

Не изпускай тези оферти:

Трафикът се пренасочва по обходен маршрут: по пътя София – Своге – Мездра, в двете посоки. Шофьорите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост, напомнят от пътната агенция.

Още катастрофи:

Под ръководството на Окръжната прокуратура – София се водят активни действия по разследване по досъдебно производство, образувано за извършено престъпление.

Около 06:00 ч. тази сутрин шофьор на бус загина при катастрофа на пътя между село Туден и Годеч, област София. В лекотоварния автомобил той превозвал 30 лица.

Пътуващите в самокатастрофиралото превозно средство са били открити в района на местопроизшествието. Установено е, че те са чуждестранни граждани от Афганистан. Пострадалите при ПТП са транспортирани в медицинско заведение, а останалите – в Приемния център за бежанци в с. Бусманци.

Понастоящем самоличността на загиналия водач не е установена. По първоначални данни смъртта му е настъпила вследствие на термична травма. Назначена е съдебномедицинска експертиза.

Наблюдаващият прокурор е дал указания на разследващия орган за извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед установяване самоличността на водача и на собственика на автомобила.

Продължават разпити на свидетели на пътния инцидент. Предстои назначаване на експертизи – пожаротехническа, автотехническа и съдебномедицинска на пострадалите лица, информира Апелативната прокуратура – София.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ИЗВЪНРЕДНО! Дадоха Нинова на главния прокурор за финансова измама и фалшифициране
Next: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.