Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежка катастрофа с цистерна и джип със седем души, удариха се челно, страшно е
  • Новини

Тежка катастрофа с цистерна и джип със седем души, удариха се челно, страшно е

Иван Димитров Пешев август 22, 2022
kaktkasktoast.jpg

По първоначална информация малко преди 19 часа челно са се ударили цистерна и джип, в който са пътували 7 души. Незабавно към мястото на инцидента са изпратени екипи на полицията, пожарната и спешна помощ, съобщи МВР.

Шестима пострадали са транспортират към болнични заведения. Цистерната е пренасяла около 15-16 тона газ, съобщава БГНЕС. Ранените са четирима възрастни и две деца.

От полицията казаха, че предстои на мястото на произшествието да се извърши оглед и да се изяснят всички факти и обстоятелства, довели до тежкия инцидент.

Заради катастрофата временно е ограничено движението в участъка Новачене-Скравена по пътя Мездра-Ботевград, информираха от АПИ.

Не изпускай тези оферти:

Трафикът се пренасочва по обходен маршрут: по пътя София – Своге – Мездра, в двете посоки. Шофьорите да се движат с повишено внимание и съобразена скорост, напомнят от пътната агенция.

Още катастрофи:

Под ръководството на Окръжната прокуратура – София се водят активни действия по разследване по досъдебно производство, образувано за извършено престъпление.

Около 06:00 ч. тази сутрин шофьор на бус загина при катастрофа на пътя между село Туден и Годеч, област София. В лекотоварния автомобил той превозвал 30 лица.

Пътуващите в самокатастрофиралото превозно средство са били открити в района на местопроизшествието. Установено е, че те са чуждестранни граждани от Афганистан. Пострадалите при ПТП са транспортирани в медицинско заведение, а останалите – в Приемния център за бежанци в с. Бусманци.

Понастоящем самоличността на загиналия водач не е установена. По първоначални данни смъртта му е настъпила вследствие на термична травма. Назначена е съдебномедицинска експертиза.

Наблюдаващият прокурор е дал указания на разследващия орган за извършване на оперативно-издирвателни мероприятия, с оглед установяване самоличността на водача и на собственика на автомобила.

Продължават разпити на свидетели на пътния инцидент. Предстои назначаване на експертизи – пожаротехническа, автотехническа и съдебномедицинска на пострадалите лица, информира Апелативната прокуратура – София.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: ИЗВЪНРЕДНО! Дадоха Нинова на главния прокурор за финансова измама и фалшифициране
Next: Много боли, когато станеш безполезна и ненужна за собствените си деца

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.