Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди
  • Новини

Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
vsdfgsdfgsdfgew.png

Варненският апелативен съд отмени присъда на Окръжния съд в морската столица в частта, с която Григор Колев е бил оправдан, като го призна за виновен като подбудител за убийството на варненския диджей Теди. Поръчителят ще бъде лишен от свобода за срок от 20 години, съобщиха от съдебната пресслужба.

Въззивната инстанция измени първоинстанционния съдебен акт по отношение на извършителя на убийството Константин Бухлев като прие, че при осъществяване на престъплението той е действал в съучастие именно с Колев. С присъдата на апелативните магистрати бе потвърден определения му доживотен затвор.

Двамата трябва да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци в размер на общо 465 хиляди лева и 1142 лева – за имуществени вреди.

46-годишният Тодор Тодоров, известен като диджей Теди, беше убит в късните вечерни часове на 26 февруари 2015 г. Тодоров е бил причакан пред блока, в който живее на варненския булевард „Осми приморски полк“, и пронизан с няколко удара с нож. Починал е на място.

Според прокуратурата, мотивът на Колев е, че жертвата имал връзка с жената, с която периодично Григор живеел и от която имал дете. Тодор Тодоров имал намерение да припознае това дете.

По време на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха извършени множество следствени действия: разпитани бяха свидетели, назначени бяха две съдебно-технически експертизи – за изследване на почерк и на два таблета. Събрани бяха писмени доказателства. Константин Бухлев не е имал самостоятелен мотив да убие починалия, докато мотивът на поръчителя е ревност, изтъкнаха от прокуратурата. Частните обвинители подкрепиха искането им Григор Колев да бъде осъден.

Константин Бухлев поиска да бъде оправдан, защото първата инстанция го е осъдила неправомерно. Описанията на свидетелите, видели човек до местопрестъплението, не съответстват на неговия външен вид, обясни подсъдимият.

Адвокатите на Колев посочиха, че няма данни жертвата да е предприемала действия по признаването на детето. Няма доказателства и за това доверителят им да е давал пари срещу извършването на убийство. Самият обвинен като подбудител увери, че няма нищо общо със случая и настоя за потвърждаване на присъдата на Окръжния съд в оправдателната й част.

Предстои мотивите към присъдата на Варненския апелативен съд да бъдат изготвени в установения от закона двумесечен срок. Съдебният акт подлежи на обжалване пред ВКС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костадинов смълча Цветанка Ризова, каза нещо интересно
Next: Радев потъна в скръб заради две големи трагедии

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.