Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди
  • Новини

Тежко възмездие застигна поръчителя на убийството на диджей Теди

Иван Димитров Пешев септември 12, 2023
vsdfgsdfgsdfgew.png

Варненският апелативен съд отмени присъда на Окръжния съд в морската столица в частта, с която Григор Колев е бил оправдан, като го призна за виновен като подбудител за убийството на варненския диджей Теди. Поръчителят ще бъде лишен от свобода за срок от 20 години, съобщиха от съдебната пресслужба.

Въззивната инстанция измени първоинстанционния съдебен акт по отношение на извършителя на убийството Константин Бухлев като прие, че при осъществяване на престъплението той е действал в съучастие именно с Колев. С присъдата на апелативните магистрати бе потвърден определения му доживотен затвор.

Двамата трябва да заплатят солидарно обезщетения за неимуществени вреди на гражданските ищци в размер на общо 465 хиляди лева и 1142 лева – за имуществени вреди.

46-годишният Тодор Тодоров, известен като диджей Теди, беше убит в късните вечерни часове на 26 февруари 2015 г. Тодоров е бил причакан пред блока, в който живее на варненския булевард „Осми приморски полк“, и пронизан с няколко удара с нож. Починал е на място.

Според прокуратурата, мотивът на Колев е, че жертвата имал връзка с жената, с която периодично Григор живеел и от която имал дете. Тодор Тодоров имал намерение да припознае това дете.

По време на съдебното следствие пред настоящата инстанция бяха извършени множество следствени действия: разпитани бяха свидетели, назначени бяха две съдебно-технически експертизи – за изследване на почерк и на два таблета. Събрани бяха писмени доказателства. Константин Бухлев не е имал самостоятелен мотив да убие починалия, докато мотивът на поръчителя е ревност, изтъкнаха от прокуратурата. Частните обвинители подкрепиха искането им Григор Колев да бъде осъден.

Константин Бухлев поиска да бъде оправдан, защото първата инстанция го е осъдила неправомерно. Описанията на свидетелите, видели човек до местопрестъплението, не съответстват на неговия външен вид, обясни подсъдимият.

Адвокатите на Колев посочиха, че няма данни жертвата да е предприемала действия по признаването на детето. Няма доказателства и за това доверителят им да е давал пари срещу извършването на убийство. Самият обвинен като подбудител увери, че няма нищо общо със случая и настоя за потвърждаване на присъдата на Окръжния съд в оправдателната й част.

Предстои мотивите към присъдата на Варненския апелативен съд да бъдат изготвени в установения от закона двумесечен срок. Съдебният акт подлежи на обжалване пред ВКС.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Костадинов смълча Цветанка Ризова, каза нещо интересно
Next: Радев потъна в скръб заради две големи трагедии

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.