Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тежко е! Развод съсипа Иван Костов за юбилея му
  • Новини

Тежко е! Развод съсипа Иван Костов за юбилея му

Иван Димитров Пешев август 31, 2022
razhozhkzshs.jpg

Семейни драми и здравословни проблеми сполетяха бившия премиер навръх 70-годишнината му

Серия от неприятни емоции вгорчила празничните трепети на юбиляря Иван Костов. На 23 декември бившият премиер ще закръгли 70 години, но никак не му било до почерпки.

През последните няколко месеца семейни драми разклатиха рахата на екслидера на ДСБ. Близки до семейството издават, че по-малката от двете му дъщери се разделила и с втория си мъж, с когото се венчала през 2017 година.

За да покаже, че любовта ѝ с Асен е вече в миналото, Мина Костова дори е заличила снимките от сватбата им, които красяха профилите ѝ в социалните мрежи. Това е втори развод за наследничката на бившия премиер, която се раздели в съда с първия си мъж Георги още през 2010 г., след повече от 10 години брачно съжителство.

Не изпускай тези оферти:

Очевидно още по-кратко е издържала връзката на икономистката с жених №2, с когото живееха щастливо в малко и китно градче във Финландия. Поне безпроблемен е бракът на кака ѝ Яна, която е омъжена за италианец, от когото има дъщеричка. Тя, мъжът ѝ и внучката на Костов все още живеят в неговия палат в „Драгалевци“.

Зад високите му огради политикът прекарва по-голямата част от времето си. В последно време животът му не е само грижи по райската му градина, а и здравословни и финансови неволи.

В края на лятото Костов се ожали, че са го налегнали здравословни проблеми покрай 2-те данъчни ревизии, които НАП направиха на финансовото му състояние през последните 2 години. От известно време той бил в очакване прокуратурата да започне действия срещу него заради 400 000 лева на него и жена му Елена, чийто произход не бил ясен.

Покрай проверките Костов бил в необичаен за него стрес, който се отразил на иначе крепкото му здраве. Изведнъж бившият лидер на ДСБ получил срив на имунната система, който се проявил с херпес зостер. Той пък довел след себе си проблеми със зрението, които едва не го вкарали в болница. Костов бил под лекарско наблюдение и едва се закрепил, за да може да посрещне юбилея в кондиция.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Сбогом на жегите! Времето се обръща – дъжд и гръмотевици в тези градове, градусите рязко падат
Next: България в сълзи. Отиде си големият български талант, който докосна душата на всеки от нас в детството ни

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.