Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тежък удар! Сбогуваме се с емблематичната водеща Гала и предаването й?
  • Без категория

Тежък удар! Сбогуваме се с емблематичната водеща Гала и предаването й?

Иван Димитров Пешев януари 16, 2024
adsvcdsfgfdhfghfghgf

Зрителите на „На кафе” не спират да се чудят колко още ще издържи Гала в ефир. Феновете на предаването намаляват с всеки изминал ден, а в социалните мрежи се вихрят дискусии дали не е време блондинката да слезе от екран.

 

Аудиторията на сутрешното лайфстайл предаване става все по-рехава, а зрителите не пестят критиките си към екипа, водещата и панелистите.

Гала е тв водещата с най-много часове в ефир. Тя бие дори Слави Трифонов и Кеворк Кеворкян по екранно време на живо на малкия екран, но вече може би е време да мине в заслужен отдих, пише „Уикенд”.

 

55-годишната блондинка стартира телевизионна си кариера в началото на 90-те години като едно от момичетата на късмета в телевизионната игра „Супершоу Невада” по БНТ. След това става водеща на няколко предавания, между които „Топмодел Зодиак“ по Канал 1, „Фамилия топ шоу“ по MSAT и в Евроком България – „Мис Столверк“.

На 9 октомври 2000 г. Гала започва работа в Нова телевизия като водеща на сутрешното предаване „На кафе“. Шоуто се задържа на екран до края на юли 2005 г.

В началото на същата година Гала започва да води и още едно предаване по Нова телевизия – „Имаш поща“, което върви до 2008 г. Предаването приключва през 2013 г. През есента на 2007 г. Гала е водеща и на риалити шоуто „Пълна промяна“.

Малко след свалянето на „На кафе“ от екран Гала и Маги Халваджиян започват издаването на едноименното списание „На кафе“, което не изкара дълго на пазара.

От 16 февруари 2009 г. „На кафе“ е отново възкръсна в сутрешния ефир на Нова телевизия и така вече повече от 13 години, но дали краят на една наистина славна епоха не наближава?!

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Постоянна болка в ставите? Тя ще изчезне след седмица, ако преди сън втриете…

Continue Reading

Previous: КОЙТО ЯЛ, ЯЛ! Държавната Ел Би Булгарикум вдига цените на сиренето и кашкавала с повече от 50%
Next: Най-богатият българин в САЩ: Никой не е умрял от работа. Ето как се става милионер в чужбина, като емигрант

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.