Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези жени родиха в един и същи ден, но историята им е впечатляваща: Какво им се случи години по-късно
  • Новини

Тези жени родиха в един и същи ден, но историята им е впечатляваща: Какво им се случи години по-късно

Иван Димитров Пешев май 28, 2023
razzhasdasdasr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Невероятна история преживяха две англичанки, които съдбата срещна в родилния дом. Клеър Отауей и Мишел Ноубъл станали неразделни приятелки, след като най-голямата радост в живота – раждането на дете, ги споходила в един и същи ден, съобщава „Дейли експрес“.

Дотук в историята няма нищо изключително – напротив, доста приятелства възникват между майки, които са се запознали в родилното отделение и после остават близки за цял живот. Три години след ражданията си обаче Клеър и Мишел отново се срещат в същото отделение и… отново стават майки в един и същи ден! Според специалисти шансът това да се случи се е равнявал на 270 000 към 1.

Уникалната история започва на знаковата дата 8 март 2012 година в английското градче Скарбъро. Тогава Клеър се сдобива със сина си Бен, а Мишел дава живот на наследника си Хенри. Историята се повтаря 3 години по-късно, само че през лятото – датата е 30 юли.

След предварително запланувано секцио Клеър ражда малката Иви, а няколко часа по-късно проплаква и щерката на Мишел – Изабел. Този път не само семействата на двете приятелки, но и целият медицински персонал били поразени от чудото. Двете фамилии вече са неразделни и се събират поне един път в седмицата, а децата растат и вече оформят приятелски отношения помежду си.

Как да засилиш връзката между баща и новородено
Новите бащи и техните новородени бебета имат специална връзка помежду си. Научи как да се сближиш с бебето си по време на тези безценни първи няколко седмици.

Повикване на всички нови татковци! Ако не си напълно сигурен как да започнеш сближаването с новороденото, не си сам. Докато някои родители започват процеса на сближаване с бебетата си незабавно, изключително често е за някои родители (и мама и тати) да са леко несигурни как да започнат да се сближават с бебето си.

Но връзката е много важна. Какъвто и да е дългосрочният ефект, със сигурност знаем, че здравите и силни връзки ще подобрят развитието на бебето, като му дадат усещане за сигурност и самочувствие. Нещо повече, можеш да започнеш да формираш тези връзки незабавно след раждането на бебето. Това е нещо, което ще можеш да правиш в нормалния ход на ежедневието си. Ето как:

Дръж го

Обичай бебето си и бебето ти ще обича да бъде в ръцете ти. Новите татковци също трябва да носят новородените, да ги люлеят и да ги държат близо до кожата си за допълнително свързване.

Масажирай бебето си

Обикновени масажи могат да помогнат на бебето да се отпусне и заспи. Ключът е да се масажира много нежно. Може да отидеш на уроци по масажи за бебета или да намериш информация по темата.

Комуникирай с него

Твоето бебе може да не знае какво казваш, но това не означава, че не обича да слуша гласа ти. Без значение дали четеш, пееш или говориш на бебето си (или дори да имитираш тези сладки бебешки звуци) ще стимулираш сетивата му и ще заздравиш взаимната връзка.

Къпи го

Къпането на новороденото ще помогне и на двама ви да се отпуснете след тежък ден и да подготви бебето за сън.

Дръж бебето си

Когато искаш да си близо до новороденото, но не можеш да го вземеш в ръцете си (може би пишеш или сгъваш дрехите му), можеш да го сложиш в слинг. Поставяйки бебето в слинг ще му помогнеш да се чувства уютно, допряно до гърдите ти. Увери се, че слингът предлага добра упора за главата и врата.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Няколко хитри начина, които ми показа баба: За да имаме пресни чушки дори и през зимните месеци
Next: Голям късмет те чака, ако намериш някои от тези 5 неща на улицата, не го пропускай

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.