Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези мистериозни ръкописи разкриват бъдещето на България
  • Новини

Тези мистериозни ръкописи разкриват бъдещето на България

Иван Димитров Пешев юни 19, 2023
dsdastttasrasrasrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Мнозина учени са на мнението, че това е най-значимата археологическа находка правена някога.

Кумранските ръкописи или Ръкописите от Мъртво море са набор от 981 различни текста, открити съвсем случайно от овчар в невзрачна пещера през 1946 година край древното селище Кумран в Палестина.

Текстовете, датирани между III век пр. Хр. и I век, и буквално представляват съкровищница за историята, религията и езикознанието, тъй като съдържат третият най-стар оцеляла до днес ръкопис на Стария Завет, наред с неканонични и небиблейски ръкописи, свидетелстващи за изумителни и неподозирани истини за нашия свят.

Огромният проблем със свитъците е, че вековете са казали своята дума и много от тях са повредени, от други са оцелели само фрагменти.

Благодарение на модерните компютърни технологии, свитъците най-накрая разкриха още от изумителните си тайни!

Д-р Алексей Юдитски, който е ръководител на мащабния проект „Дигиталната библиотека на свитъците от мъртво море Леон Леви“ разкри, че с помощта на специализиран софтуер е успял да разкодира голяма част от липсващите текстове в безценните ръкописи.

Изтече информация за две колосални нови отрития, предава disclose.tv.

Ноевият ковчег

Всички сме чували как в дълбока древност, Земята е била залята от потоп, който е ликвидирал почти всичко живо. Описан е в редица световни религии. В християнството легендата гласи как Ной е конструирал гигантски кораб, в който е спасил своето семейство, както и по два екземпляра от всеки животински вид. Новите данни потвърждават легендата, но конкретно описват т.нар. Ноев Ковчег.

Това не е било кораб, а гигантска пирамида с перфектни пропорции, която е предпазила обитателите й от водната стихия!

Наскоро беше открита гигантска подводна пирамида, която се намира между островите Терцейра и Сао Мигел близо до португалския бряг. Според редица алтернативни учени точно това е Ноевият ковчег!

Но това е нищо! Беше разкодирана и друг свитък, който буквално накара учените да онемеят, и който цитира директно територията на България!

Свитъкът е озаглавен „Библията на Нефилимите“ или „Библията на Пазителите“.

Ръкописът е датира от 300 г. пр. Хр. и разказва историята на Енох – дядото на Ной, който е описан като пророк, който е дошъл на Земята от звездите.

Текстът разказва как в дълбока древност на Земята са кацнали ангели, които са се съвкупявали с обикновени жени. Техните наследници са наречени Нефилими – гиганти, които са на практика хибриди между небесните същества и хора. Всичко това се е случило в свещената земя. Чак сега става ясно, че тази свещена земя не е в близкия изток, а край древния град Кабиле.

Днес древния град е село Кабиле, което се намира в сърцето на България близо до Ямбол!

Градът е основан в края на 2-рото хилядолетие пр.Хр. и винаги е смятан от археолозите за един от най-ярките примери за величието на Тракийската цивилизация. Точно този район е бил цитиран от древния анонимен автор като „най-важното място на планетата“, от, където Пазителите са командвали света!

Новите данни от свитъците разкриват и непознато до днес пророчество на Енох. Той твърди, че след „четирите луни“ свещената земя пак ще се превърне в център на Света!

Според редица експерти „четирите луни“ описват „лунна тетрада“! Това са 4 лунни затъмнения, които се случват в период от една година. Също познато като „кървавата луна“ явлението е безпрецедентно и се случи през 2014 и 2015. Мнозина религиозни експерти видяха пророчество за края на света, но явно това е знак за началото на нещо ново!

Дали това не значи, че България най-накрая ще заеме достойното си място сред световните центрове – напълно е възможно. Всички българи знаем, че земята ни е свещена. Мнозина наши и международни учени доказаха, че най-старата цивилизация на планетата се е зародила точно тук, и тези нови сведения за божествено /или извънземно/ присъствие съвсем не са случайни.

Всепризнатият пророк Петър Дънов ясно е казал, че България ще се превърне в „Новия Йерусалим“. Учителят не веднъж е казвал, че България е най-свещената земя на планетата ни.

Подобни открития ни карат да гледаме смело напред, да вярваме в бъдещето и да се гордеем с миналото си!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: В Пловдив живее лечителя д-р Кирил Атлиев: Спасява живота на отчаяни и отритнати хора
Next: Историята на Потопената църква: Едно загадъчно и неповторимо място в България

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
  • Лилия нахлу в кабинета на мениджъра, без да почука. Дървената врата се блъсна с тътен в стената, но мъжът зад махагоновото бюро дори не вдигна поглед. Той бавно подписваше някакъв документ, сякаш нейното нахлуване беше просто лек повей на вятъра.
  • Занесох пържолата с лют сос на мама на служебното събиране. Беше петък вечер, от онези лепкави, летни вечери, в които въздухът е тежък от обещания за буря и неизказани думи
  • Всичко започна, както започват толкова много неща в нашия дигитален век – с плъзгане надясно. Бях в онзи странен период на живота си, малко след тридесетте, в който апартаментът ми беше единственото сигурно нещо
  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Излязох в пенсия миналата година и сега гледам палавите си внуци. Предупредих сина си, Антон, и снаха ми, Десислава, да ги научат на обноски, иначе ще спра да ги гледам. Петгодишният Петър тъкмо беше изсипал кутия
  • Студената светлина на телефона прорязваше ранната утрин. Беше съобщение в семейния чат. Групата, иронично наречена „Сплотените“, която отдавна служеше само за размяна на банални поздрави за рождени дни и пасивна агресия, прикрита зад емотикони.
  • Шефът ми, Мартин, непрекъснато ми се оплакваше от семейството си — дори извън работно време. Вечерни обаждания. Съобщения в седем сутринта в неделя. Беше постоянен поток от недоволство, който се изливаше в собствения ми живот, замърсявайки оскъдното ми свободно време.
  • Свекър ми, Стефан, години наред се подиграваше на свекърва ми, Лидия, с „шеги“, които всъщност бяха жестоки. Бяха като малки, отровни стрелички, изстрелвани с усмивка на лице. Всички се смееха. Нервно
  • Обожавам снаха си като част от семейството. Лилия беше тиха, умна, светлина в понякога твърде мрачния, амбициозен свят на моя съпруг Ивайло и сина ни Пламен. Тя беше крехкото равновесие, от което се нуждаехме
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.