Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тези новини за яйцата шокираха всички!
  • Новини

Тези новини за яйцата шокираха всички!

Иван Димитров Пешев ноември 19, 2023
qisdgidfkgdfkhgf.png

Безспорно яйцата са едни от най-любимите хранителни продукти на много хора. С тях може да приготвим какви ли не вкусотии, а плюсът е, че стават бързо.

Но не само това – яйцата са неизменна част от всеки хранителен режим. Именно заради това преди време от jenata.blitz.bg споделихме по колко от тях е най-добре да яден на ден.

Друго нещо, което е (почти) неоспоримо е, че всеки от нас държи в хладилника си по няколко яйца и често пъти те биват сварявани след това.

Но как ще реагирате, ако научите, че цял живот сте държали яйцата на неправилното място в хладилника и сте ги варили погрешно! Да, точно така.

Не бе отдавна времето, когато от jenata.blitz.bg разкрихме защо не трябва да държите яйцата на врата на хладилника.

И така – най-доброто място за съхранение на яйца в хладилника е рафтът в средата.

Продуктът трябва да се постави по-близо до задната стена и далеч от продукти със силна миризма – черупката абсорбира добре неприятните миризми.

Не трябва да поставяте яйца в специални клетки на вратата – там температурата не е постоянна поради периодичното отваряне на хладилника.

Как да не варите яйца?

Идеално е яйцата да се съхраняват в хладилник в „оригиналната” картонена (или пластмасова) кутия. Това дава допълнителна защита на крехките яйца, както и увереност, че продуктът е свеж – срокът на годност винаги е посочен на опаковката.

Важно е първо да използвате т. нар. „ранните яйца“, за да не се развалят в хладилника.

Ако не знаете датата на производство или срока на годност, по-добре е да изхвърлите яйцата, които са престояли в хладилника повече от 30 дни, тъй като едва след месец съхранение на хладно място бактериите салмонела започват да проникват в белтъка и жълтъка през черупката на яйцето.

Как да готвим яйцата?
Когато използвате белтъците и жълтъците за готвене, оставете яйцата да достигнат стайна температура преди готвене.

Черупката може лесно да се спука поради резки промени в температурата, а студените белтъци не се разбиват добре. Но не оставяйте яйцата извън хладилника за дълго време, за да не се развали продуктът.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Никъде в България няма такова дърво като това в Родопите, уникално е!
Next: Гурбетчийка: За тази работа във Великобритания дават 7208 лева месечно, а не е трудна

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.