Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Без категория
  • Тези симптоми с ноктите на краката издават висока кръвна захар
  • Без категория

Тези симптоми с ноктите на краката издават висока кръвна захар

Иван Димитров Пешев януари 8, 2024
asdcasdgdsfgdfgfd

Симптомите на висока кръвна захар, които се забелязват по ноктите на краката

Имате ли класическите признаци на гъбична инфекция, известна като онихомикоза? Това състояние е по-често при хора с високи нива на кръвната захар.

Онихомикозата обикновено засяга или най-големия нокът, или най-малкия нокът. Въпреки това може да засегне и останалите нокти. DermNet NZ посочи „клинични характеристики“, за които трябва да се внимава, като например „бяла или жълта непрозрачна лента, която се появява от едната страна на нокътя.“ Може също така да появи лющене, засягащо ръба на нокътя.

В горната част на нокътната плочка могат да се появят „люспести бели петна и ями“. Понякога тези жълти петна които се появяват в полумесеца (лунула), което показва гъбична инфекция.

Също така е възможно инфекцията да се локализира само върху определена част от нокътната плочка.

„Леките инфекции, засягащи по-малко от 50 процента от един или два нокътя, могат да реагират на локални противогъбични средства“, споделят експертите DermNet NZ.

„Но лечението обикновено изисква перорален прием на противогъбично лекарство в продължение на няколко месеца“, допълват още те.

Специалисти от Американската академия на семейните лекари (AAFP) обясняват накратко какво е онихомикоза.

„Онихомикозата е гъбична инфекция на ноктите, която причинява обезцветяване, удебеляване и отделяне от нокътното легло“, споделят експертите от AAFP.

Това гъбично заболяване по ноктите се среща по-често при хора над 60 години и още по-често при хора над 70 години.

„Повишеното разпространение сред възрастните хора е свързано с периферни съдови заболявания, имунологични нарушения и диабет“, се казва в доклад на AAFP.

„Рискът от онихомикоза при хората с диабет е 1,9-2,8 пъти по-висок, отколкото в общата популация.“

Други ризнаци на висока кръвна захар включват:

повишена жажда и сухота в устата
умора
замъглено зрение
загуба на тегло
повтарящи се инфекции като млечница, инфекции на пикочния мехур (цистит) и кожни инфекции
болка в корема
гадене
плодов дъх

Важно: Статията не замества балансираното хранене и консултацията със специалист!

Continue Reading

Previous: 4-те основни супи, които всяка жена трябва да умее да прави
Next: Задушници 2024: Ето кога се падат 3-те най-големи Задушници тази година

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.