Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Телефоните из цяла България звънят ли звънят, но само ако вдигнеш на този номер гориш с 200 лв, ето кой е той
  • Новини

Телефоните из цяла България звънят ли звънят, но само ако вдигнеш на този номер гориш с 200 лв, ето кой е той

Иван Димитров Пешев декември 23, 2022
ashasdasdasr.png

Десетки българи се оплакаха в интернет пространството, че са получили странни прозвънявания от непознат номер от чужбина.

 

Някои от тях са решили да върнат обаждането, тъй като са се притеснили, че може да е техен близък.

 

Не изпускай тези оферти:

 

Всъщност са станали жертва на измама. При набиране на въпросния номер и провеждане на разговор от поне 0:01 секунда, към сметката ви се начисляват 100-200 лева!

От мобилните оператори посочват, че няма какво да направят и не могат да „нулират“ сметките, пише sofia-druzhba. Съветват гражданите да подадат жалба към полицията за измама.

Така че, за нищо на света не вдигайте на този номер – +37253133471.

Още по темата:

Днес Атанас Илиев, заместник-районен прокурор на Пловдив, се срещна с членовете на пенсионерски клуб в „Западен“ и проведе беседа с тях за опасностите от телефонни измами. Проявата беше по покана на Димитър Колев, кмет на района. 

„Тези беседи са изключително полезни. Благодаря на Районна прокуратура-Пловдив за активната работа по линия на превенцията“, каза Димитър Колев.

Прокурор Атанас Илиев обясни най-честите схеми на телефонни измами. Той предупреди възрастните хора да не вярват на непознати, които им се обаждат и искат пари по телефона, като се представят за служители от държавни институции.

Магистратът разказа за случаи, когато измамници се представят за роднини, претърпели катастрофа или блъснали дете на пътя. Те искат пари за операция или да си платят гаранцията. „Ваш роднина няма да ви звъни от непознат телефон. Не изпадайте в паника, а веднага затворете и позвънете на тел. 112, за да подадете незабавно сигнал за случая“, предупреди прокурорът.

Атанас Илиев обясни и какви са действията на полицията и прокуратурата при подаден сигнал за реална катастрофа

. Възрастните хора разказаха за случаи, при които са получавали обаждания от телефонни измамници за техни роднини, които са блъснали примерно дете или причинили пътно произшествие. Пенсионерите питаха как да реагират, ако често получават обаждания от непознати номера. Те се интересуваха какви присъди получават измамниците и дали възстановяват парите, които пострадалите са им предали.

Срещите на прокурорите с възрастните хора от Пловдив и областта с цел превенция на телефонните измами ще продължат и през януари 2023 г.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Отидохме на гости на кумата, тази жена акъла ни взе направо, какви ги беше наготвила само, два дена й сънувам ястието
Next: Как се размразяват прозореците на колата за секунди и без надраскване – уникален трик от читател

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.