Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тео Ушев: Българите сме братя с украинците, а руснаците са наследници на монголите
  • Новини

Тео Ушев: Българите сме братя с украинците, а руснаците са наследници на монголите

Иван Димитров Пешев април 23, 2022
teotototot.jpg

Не руснаците са братя с украинците, а ние. Това написа във фейсбук Теодор Ушев. Според него съзнателно Москва е деформирала историята ни, а руснаците са наследници на монголите, не на Киевска Рус. Ето и целия му пост:

„Във връзка с някои „братски“ въпроси и коментари за „малката държава“ от вчера. Едно от най-големите престъпления на руската диктатура у нас беше опитът за принизяването на България, на постиженията, на факта, че именно България им е дала азбуката и ги е покръстила.

Бяха създадени учебници, които умишлено деформираха историята не само на 20-и век, но и премълчаваха факти от средновековната ни история. Целта беше да създаде в българите комплекс на малоценната нация, на малък народец, който е бил спасен по милостиня от великата руската империя.

Всичко това видяхме като на плакат вчера, в изказванията на двама „политици“, учили по съветските учебници. От сегашната кошмарна война, България може да извлече някои ползи.

Като например да се освободи веднъж завинаги от постулатите на Руско-препраната ни история. И да се изгради един наистина „здравословен“ национализъм, чрез пренаписването и промяната на образованието с достоверни и истински факти, а не с такива, които са опитвали да смажат националното ни самочувствие.

Разбира се, това са неща, които не могат да се очакват от нацистките и фашистки псевдонационалистически партии, защото те не са нищо друго освен платени от Кремъл, корумпирани проксита.

Аз съм учил история по просъветската система. След като се преместих в Канада, и имах достъп до някои книги и учебници, ми се завъртя свят до каква степен сме били манипулирани, в упражнението на Москва/“комунистите“ да омаловажи, да смаже националното самосъзнание на един народ. Ето например, в нашите учебници по история съзнателно се замиташе в половин урок историята на „Велика България“. Тя свършваше със завета на Хан Кубрат и притчата с пръчките. След това Аспарух идва на Дунава, и започва отначало.

Съзнателно се премълчаваше, че „България“ съществува по земите на днешна Украйна чак до 13и век, че основава град Казан на Волга. Столицата Фанагория е съществувала точно 5 века преди появата на бараките на Москва (която е била опожарявана 3 пъти от монголите през 12и век, защото е била „крепост“ от дърво). Че нашите предшественици са делили едни земи с Киевска Рус, живели сме заедно, а Хан Кубрат е бил в съюз с Византия, опитвайки се да обедини племената и хуните между Азовско море, Черно Море и Волга.

И ако (п)Резидента имаше грамотни съветници, те щяха да му кажат, че не руснаците са братя с украинците, а ние. Руснаците са наследници на Златната Орда и на монголите.

Не на Киевска Рус. Просто много им се е искало да бъдат образовани, и богати като Киевска Рус, и затова са си присвоили името. Както са си присвоили и нашата азбука по-късно. Дори старата „Магна България“, която е била на мястото на днешните руски и украински земи, е съществувала по-дълго от Руската Империя.

За нашата България пък да не говорим. Ние сме истинските братя на украинските хора, защото сме живели на една земя, говорили сме един език, и най-вече – писали сме на една азбука, много преди Кирилицата да бъде измислена.
Но за това – в следващ постинг.“

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Какво се случва в момента: Правителственият самолет полита към Киев, на борда – Петков, но вижте още кой
Next: Предаваме на живо от мястото на кошмара, случи се в посока Русе. Линейката го извозва

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.