Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тервел Пулев изригна: Не ми говорете за българите в Гърция, ето къде Раят у нас
  • Новини

Тервел Пулев изригна: Не ми говорете за българите в Гърция, ето къде Раят у нас

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
rqqwtqwtstt.png

Една от темите, които разделят обществото ни в последните години, е тази за плажовете у нас и в чужбина.

Много българи предпочитат родното Черноморие, а други не искат и да чуят за него, палейки колите си към Гърция или Турция.

Именно този въпрос засегна и един от известните български спортисти – боксьорът Тервел Пулев.

Неговата позиция не е много изненадваща, тъй като той и брат му Кубрат са известни със своето безгранично родолюбие.

Бронзовият медалист от олимпиадата в Лондон през 2012 г. говори по тази тема от Свети Влас, където е на почивка със семейството си.

„Аз предпочитам да съм на нашето море, защото е българско, защото не е по-малко лошо от другото.

Ето, намираме се в Свети Влас, където нашите домакини – братя Диневи, са винаги изключително гостоприемни и съм им благодарен за това нещо.

Много са причините да избирам България“, каза той пред БНТ.

„Вие, като родолюбец и патриот, смятате, ли че оценяваме природата си?“, попита го водещата на сутрешния блок Христина Христова.

„Аз мисля, че, без да искам да засегна някой, до голяма степен сме чуждопоклонници и сме вносители на чужди култури.

Само че ние не оценяваме нашата си култура, нашето цивилизационно ядро.

И тук ни липсват и много знания, за да можем да го оценим.

Първо, не знаем истинската история на България, на българите.

Ние като отидем някъде не осъзнаваме, че това е било българска територия, че е имало паметници на културата, че всичко е претопено.

Да речем военни паметници, военни гробища са били заличени само и само да бъде дебългаризирано мястото.

И ние казваме – аз отивам в Гърция, аз отивам не знам си къде.

Това са български места“, категоричен бе Пулев.

Той продължи да хвали българското море и в профилите си в социалните мрежи.

Тервел пусна снимки от Несебър и сподели исторически данни за мястото.

„Още Страбон пише за град Месамбрия на Понтийско (Черно) море, чието название произхождало от името на местния тракийски владетел Менас (според други източници Мелса) и от „бриа“ – тракийската дума за „град“.

Възможно е първоначално градът да се е казвал „Мелсамбрия“, което впоследствие е променено на Месамбрия.

Древният тракийски град бил застроен на сегашния Несебърски полуостров, но с течение на времето част от него била погълната от морето.

Останките от това най-старо селище са открити в северната и северозападната част на полуострова.

Месамбрия, Месемврия, Несебър – вековна история и неповторима атмосфера

Тесен провлак води към малък черноморски полуостров, на който е разположен един от най-древните градове в Европа – Несебър.

Преди 3200 години там възниква тракийско селище.

През VI в. пр.Хр. на полуострова е основана елинската колония Месамбрия.

Разположението и удобните му пристанища са предпоставки за развитието на града.

Той е защитен с масивни стени, в рамките му се оформят жилищни квартали, строят се храмове и работилници, театър, гимназион.

В търговски връзки с градове от крайбрежията на три морета, Месамбрия достига най-голям разцвет през III–II в. пр.Христа“, написа Пулев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Чудовищни пожари в Гърция, евакуират цели курорти
Next: Летовничка показа колко струва обяд в Поморие и отсече: Цени като при Бай Тошо

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
  • Майка ми ми каза, че има нова връзка — десет години след като загуби баща ми. Десет години. Цяло десетилетие на тишина в къщата, която някога ехтеше от смеха му. Десет години, в които я гледах как бавно се свива в себе си
  • Салонът беше нейното убежище, нейната крепост, изградена с години на неуморен труд, безсънни нощи и един банков кредит, който все още тежеше на плещите ѝ като воденичен камък
  • На семейна вечеря вече личеше коремчето ми. Опитах се да го прикрия с по-широка блуза, с начина, по който седях леко прегърбена на масата, сякаш погълната от вкуса на гозбите на майка ми. Но въздухът в стаята
  • Прекъснах връзка с близначката си на двадесет и девет, след като я хванах да целува годеника ми. Десет години. Десет години на студена, всепоглъщаща омраза, която изгради стени около сърцето ми
  • Къщата до нашата стоеше празна. Не просто необитаема, а сякаш изтръгната от времето – с олющена мазилка, която разказваше истории за отминали лета, и градина, превърнала се в дива, непокорна джунгла от бурени и саморасли храсти
  • Имам доведен син на тринадесет. Когато се омъжих за баща му, Петър, знаех, че няма да е лесно. Мартин беше загубил майка си преди три години и раната в сърцето му все още беше отворена, кървяща и болезнена
  • Почерпих се с място до прозореца с повече място за краката. Беше мой малък ритуал, мълчалива награда след поредната успешно сключена сделка. Полетът беше кратък, но тези няколко сантиметра допълнително пространство бяха символ
  • Въздухът в колата беше застоял и леко топъл, просмукан от умората на дългия път и сладкия аромат на забравени в жабката бонбони. Дванайсет часа шофиране бяха изцедили и последната капка енергия от мен и съпруга ми, Димитър
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.