Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тервел Пулев изригна: Не ми говорете за българите в Гърция, ето къде Раят у нас
  • Новини

Тервел Пулев изригна: Не ми говорете за българите в Гърция, ето къде Раят у нас

Иван Димитров Пешев юли 19, 2023
rqqwtqwtstt.png

Една от темите, които разделят обществото ни в последните години, е тази за плажовете у нас и в чужбина.

Много българи предпочитат родното Черноморие, а други не искат и да чуят за него, палейки колите си към Гърция или Турция.

Именно този въпрос засегна и един от известните български спортисти – боксьорът Тервел Пулев.

Неговата позиция не е много изненадваща, тъй като той и брат му Кубрат са известни със своето безгранично родолюбие.

Бронзовият медалист от олимпиадата в Лондон през 2012 г. говори по тази тема от Свети Влас, където е на почивка със семейството си.

„Аз предпочитам да съм на нашето море, защото е българско, защото не е по-малко лошо от другото.

Ето, намираме се в Свети Влас, където нашите домакини – братя Диневи, са винаги изключително гостоприемни и съм им благодарен за това нещо.

Много са причините да избирам България“, каза той пред БНТ.

„Вие, като родолюбец и патриот, смятате, ли че оценяваме природата си?“, попита го водещата на сутрешния блок Христина Христова.

„Аз мисля, че, без да искам да засегна някой, до голяма степен сме чуждопоклонници и сме вносители на чужди култури.

Само че ние не оценяваме нашата си култура, нашето цивилизационно ядро.

И тук ни липсват и много знания, за да можем да го оценим.

Първо, не знаем истинската история на България, на българите.

Ние като отидем някъде не осъзнаваме, че това е било българска територия, че е имало паметници на културата, че всичко е претопено.

Да речем военни паметници, военни гробища са били заличени само и само да бъде дебългаризирано мястото.

И ние казваме – аз отивам в Гърция, аз отивам не знам си къде.

Това са български места“, категоричен бе Пулев.

Той продължи да хвали българското море и в профилите си в социалните мрежи.

Тервел пусна снимки от Несебър и сподели исторически данни за мястото.

„Още Страбон пише за град Месамбрия на Понтийско (Черно) море, чието название произхождало от името на местния тракийски владетел Менас (според други източници Мелса) и от „бриа“ – тракийската дума за „град“.

Възможно е първоначално градът да се е казвал „Мелсамбрия“, което впоследствие е променено на Месамбрия.

Древният тракийски град бил застроен на сегашния Несебърски полуостров, но с течение на времето част от него била погълната от морето.

Останките от това най-старо селище са открити в северната и северозападната част на полуострова.

Месамбрия, Месемврия, Несебър – вековна история и неповторима атмосфера

Тесен провлак води към малък черноморски полуостров, на който е разположен един от най-древните градове в Европа – Несебър.

Преди 3200 години там възниква тракийско селище.

През VI в. пр.Хр. на полуострова е основана елинската колония Месамбрия.

Разположението и удобните му пристанища са предпоставки за развитието на града.

Той е защитен с масивни стени, в рамките му се оформят жилищни квартали, строят се храмове и работилници, театър, гимназион.

В търговски връзки с градове от крайбрежията на три морета, Месамбрия достига най-голям разцвет през III–II в. пр.Христа“, написа Пулев.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Извънредно! Чудовищни пожари в Гърция, евакуират цели курорти
Next: Летовничка показа колко струва обяд в Поморие и отсече: Цени като при Бай Тошо

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.