Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те бяха разделени от разстоянието – 70 години по-късно се откриха отново и се ожениха
  • Новини

Те бяха разделени от разстоянието – 70 години по-късно се откриха отново и се ожениха

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
svastastasbastast.jpg

Фред Пол и Флорънс Харви са гаджета като тийнейджъри. В последствие се разделят и създават свои отделни семейства.

Близо 70 години по-късно, когато техните съпрузи умират, те се свързват отново и изживяват своята връзка.
Първата им любов започва преди 68 години в малко градче на име Уандсуорт в Канада

Разхождат се, ходят на концерти, целуват се в междучасието. Гаджета са две години. Всяка вечер, Пол премигва с лампата на двора си преди да си легне, за да даде сигнал на Харви, която живее от другата страна на залива, че си ляга и, че я обича.

„Тя беше първата ми любов. Моята първа приятелка и първата ми истинска любов“, обяснява Пол, сега на 84, пред CNN.
Когато става на 18, Пол се мести в Торонто за работа. Когато се връща, Флорънс (тогава на 15) вече я няма и е в друг град.

Не изпускай тези оферти:

После тя се омъжва за мъж на име Лен, бракът им трае 57 години и имат 5 деца. Той се жени за жена на име Хелън, бракът им трае 60 години и имат 2 деца. През 2017 Лен умира от рак, а през 2019 Хелън умира след тежко боледуване, включително от деменция. Двамата вече са сами. Тя първа решава да го потърси. Във времето започват да си говорят все повече и повече.

„Не вярвах, че ще се случи нещо. Първо си говорехме веднъж седмично, после два пъти, после три пъти. Накрая си говорихме всеки ден с часове. Наистина се свързахме отново и въпреки че не се бяхме виждали отдавна, знаех какво следва.“, обяснява тя.
През юли, 2020 година, тя го посещава изненадващо в Торонто, за рождения му ден

Когато разбира, той скача от леглото, облича се и пише с тебешир пред къщата „Добре дошла, Флорънс“.

„Когато пристигна, отидох до колата, прегърнах я, целунах я по-бузата, хванах я за ръката и знаех, че ми е взела сърцето.“, обяснява дядото.

Въпреки предупрежденията на семействата си, че избързват, те решават да се оженят само три дни след като се срещат отново. Сватбата е след месец.

„Ти беше първият мъж, който ме изпрати у дома като малка. Предполагам, че ти ще си и последният мъж, който ще ме изпрати до дома.“, казва тя по време на сватбата.

Той вади акордеона си и ѝ изпява песента „I Wouldn’t Change You if I Could” на Ricky Skaggs.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: До 15 хил. лв. безвъзмездно финансиране може да получи домакинство, за да си изгради фотоволтаична система до 10 KW
Next: Младата жена се върна вкъщи с рокля от любимата си марка. В подплатата, обаче, я чакаше изненада – косите ѝ се изправиха

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.