Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те загинаха, за да живеят децата им! Двойка успя да скрие бебетата си близнаци, но миг след това бе убита
  • Новини

Те загинаха, за да живеят децата им! Двойка успя да скрие бебетата си близнаци, но миг след това бе убита

Иван Димитров Пешев октомври 12, 2023
asdvsdvxcvcxvcv.png

Родители се превърнаха в герои, спасявайки 10-месечните си близнаци, като ги скриват, докато „Хамас“ нахлува в дома им. Майката и бащата загиват, опитвайки се да отблъснат атаката.

Израелската двойка Итай и Хадар Бердичевски, и двамата на 30 г., чуват как стрелец на групировката се опитва да разбие входната им врата. Родителите знаели, че имат броени секунди за реакция и успяват да скрият двете си бебета в специално убежище в дома си, който се намира в кибуца Кфар Аза, на около пет километра източно от Газа.

Израелският посланик в Колумбия Гали Даган разкри, че двойката „смело се е борила“ с въоръжения мъж, преди да бъде застреляна.

Адар и Итай са служили в израелската армия като офицери и са държали оръжие у дома, посочват местни медии. Те успели да скрият бебетата си в т.нар. „маммад“ – специално помещение за сигурност, изисквано от израелското правителство във всички нови сгради, и се върнали, за да отвлекат вниманието на бойците от децата.

Родителите се борили самоотвержено, като оставили седем трупа на бойци. Забележително е, че 10-месечните бебета са открити от израелски войници, след като са останали сами повече от 12 часа, а Даган нарече родителите „герои“, които са направили „всичко възможно, за да спасят децата си“.

„Итай и Хадар бяха брутално убити, след като смело се сражаваха с терористите.

Бебетата са били оставени сами повече от 12 часа, докато бъдат спасени. Представете си ужаса. Двама ужасени родители, които правят всичко възможно, за да спасят децата си, които сега са сираци. Благословена да бъде паметта на тези герои“, пише още посланикът в социалната мрежа „Екс“.

10-месечните бебета са предадени на техни близки.

Двойката е сред повече от 700 израелци, които са били убити от „Хамас“, след атаката срещу Израел през уикенда.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Водещата на Би Ти Ви Виктория Петрова сменя професията, няма да повярвате с какво се захваща
Next: Не е за вярване! Вижте какво идва от Африка преди първия сняг

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.