Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Те са най-обичаните цветя от цветарите, ето и как да си ги гледаме вкъщи и да цъфтят цяла година
  • Новини

Те са най-обичаните цветя от цветарите, ето и как да си ги гледаме вкъщи и да цъфтят цяла година

Иван Димитров Пешев юли 1, 2023
cvettatsqytqwyqwt.png

Теменужки – как правилно да се вкореняват листата им

Стайните теменужки са едни от най-обичаните цветя от любителите цветари. Те не заемат много място и при добри грижи цъфтят през цялата година.

Поставяйки си за цел да разширят своята колекция от теменужки, начинаещите цветари се питат: “Как е правилно да се вкореняват листата на теменужките? Каква почва да се използва за това? Какви грешки трябва да се избягват при
засаждането?”.

Отговорите на част от тези въпроси ще даде тази статия.

 

Съдържание:

1. Избор на листа
2. Подготовка на листата
3. Вкореняване
4. Видео “Как се размножават теменужки”

 

Избор на листа

Най-лесният и достъпен начин за аматьори да увеличат броя на теменужките на перваза на своя прозорец е размножаването им чрез използване листни резници. И, разбира се, за тази процедура е нужен лист, от който ще се развие младото растение. Ако посадъчният материал е вял и слаб, то и получените от него растения едва ли ще се окажат жизнеспособни.

За предпочитане е да се вземат за размножаване листа, които растат по-високо, на третия или на втория ред. Там те са добре оформени, израснали са достатъчно и имат ясно изразен тургор.

Листата, използвани за размножаване на теменужката трябва да бъдат здрави. Ако предпочитате да получите листа за разсад по пощата, то голяма е вероятността те да бъдат лишени от добър външен вид, повехнали и изгубили жизнеността си при транспортирането. Лишени за дълго време от вода и обичайните грижи, растенията губят способността си да формират нова коренова система и вкореняването им няма да е възможно.

 

Цветарите с опит в развъждането на теменужки, не препоръчват за размножаване на стайни растения използването на леторасти, получени от листата на родителското растение или от тези на най-ниските редове. Като правило, тази част от теменужката е най-стара и вероятно вече е загубила своята жизненост. Освен това голяма е вероятността да се заразят “децата” с паразити, живеещи на стъблото, около което в близост са разположени листата на първия ред.

 

Подготовка на листата

Когато листото за вкореняване е избрано, време е да се среже. Някои собственици на теменужки игнорират тази стъпка и просто откъсват дръжката на листото, което са харесали. Но опитните цветари препоръчват използване на режещ инструмент с острие, което е достатъчно остро (канцеларски нож или бръснач). Срязването трябва да се направи с предварително дезинфекциран инструмент под ъгъл четиридесет и пет градуса към ствола на растението, като се внимава да не се повреди теменужката.

 

Листа от теменужка в пластмасови чашки

Мястото на срязването е необходимо да се обработи с прах от активен въглен като обилно, но без да се прекалява, се поръси там, където е направена “операция”, а самото листо от теменужката трябва да се постави в ниско концентриран разтвор на калиев перманганат. Случва се посадъчният материал да се получи от другаде. Първото нещо, което трябва да направите е да поставите листото от теменужка, предназначено за вкореняване в продължение на няколко часа в топла вода със стайна температура.

 

Вкореняване

Първоначално ще имате нужда от преварена вода и активен въглен (една таблетка е достатъчна). Необходимо е да се разтвори таблетката активен въглен в съд с вряла вода, за да се образува разтвор приблизително около 200 мл.(около една чаша). Желателно е да се обнови среза в случай, че повърхността е успяла да изсъхне, а при необходимост трябва да се направи нов.

След това трябва да се постави приготвеното листо в съд с вода, като дълбочината на потапяне не трябва да надвишава един сантиметър. Нужно е да се следи нивото на водата и периодично да се добавя нова. Водата има свойството да се изпарява, особено на по-топло, както и трябва да се държи разсада.

 

След кратък период от време листото трябва да пусне корени (с дължина примерно около един сантиметър), разбира се, ако всичко е направено правилно. Но ако забележите гниене, засегнатата част на дръжката на листото се отстранява и всички действия до тук свързани с размножаването на теменужки трябва да се повторят.

 

Повечето цветари използват способността на теменужката да пуска корени от родителските листа директно в почвата. За да продължите с вкореняването, на дъното на еднократни пластмасови чашки (прозрачни) направете дренажни отвори, които ще служат за отстраняване на излишната влага. След това покрийте дъното с равномерен слой от пенопласт или керамзит.

След всички предварителни процедури напълнете чашките с леко влажна почва. Мястото, където да поставите бъдещите “деца” трябва да изберете така, че да не е на пряка слънчева светлина, но да е на топло. Трябва да се избягва течение, доколкото е възможно. Поливането на разсада се извършва внимателно, по малко, когато изсъхне почвата. Когато листото малко поизрасне, то трябва да бъде преместено в друг съд.

 

При нормална влажност количеството на водата за теменужките трябва да бъде достатъчно за няколко дни. Изобилието на течност влияе отрицателно върху растенията. Ако нивото на влажност на въздуха е доста ниско, възможно е да се покрият чашките с разсада с найлонова обвивка.

Процесът на размножаване на теменужките чрез листни резници не се ограничава само до образуването на корени. Когато теменужките израснат малко, те ще трябва да се разсадят и да се поставят на ново място за пребиваване. Само тогава те ще могат да зарадват собствениците си с нежен и красив цвят.

Continue Reading

Previous: Ето как от 1 картоф да получите 15 кг реколта: Лесно е
Next: Мистериозен маршрут примамва към странните потайности на Странджа

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.