Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати
  • Новини

Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
ewgfdbdfnrr.png

По покана на Центъра за алтернативна медицина на Ели Логинова, известен наш хомеопат и биоенерготерапевт в България, тук е и тибетският лекар д-р Шакя Гялцен. Той е възпитаник на Медицинския колеж под патронажа на Далай лама. Седалището му е в индийския град Дармасала в подножието на Хималаите.

Логинова от 10 години кани у нас тибетски лекари, но от година е в контакт само с възпитаници на колежа на Далай лама.
Тя разказва: “Тези лекари работят по-различно от другите си тибетски колеги. Те се учат по най-старата медицинска книга, писана през IX-X в. Подходът им към пациента е удивителен, лековете им са по-силни и ефективни”.

Д-р Шакя практикува в Индия, но често взема дълги отпуски и лекува в центрове в Германия, Франция и Швейцария.
У нас е от 20-ина дни и споделя изненадата си от многото онкоболни. “В Германия например не е така”, сравнява той.
За него ракът се активира от неправилно хранене и начин на живот. Но, както и другите болести, той е проява на Закона на кармата – веригата от причини и следствия, която ни съпътства от един живот в следващия.

Болестите били заложени в тялото ни още с раждането, но само външни фактори можело да повлияят на развитието им.
Ако не получат тласък отвън, болестите си остават непроявени през целия живот и човек е здрав.

Според Шакя мързел и омраза активират лоши енергии в тялото.
“В тялото ни има 3 енергии: на вятъра, на жлъчката и на флегмата.

При проява на агресия и прекомерни желания се натрупва Енергията на жлъчката. Тя е гореща енергия и предизвиква главоболие, гадене, повръщане, а понякога и раздразнение на кожата.

Ако ни обземе леност, в нас се надига Енергията на флегмата. Тя докарва проблеми с бъбреците, отоци и изтръпване на краката, проблеми с кръвообращението.

При изпитване на омраза ние образуваме Енергия на вятъра в себе си. Тогава страдаме от безсъние, високо кръвно налягане, от сърце, болки в мускулите. Тази енергия се нарича още – студът в тялото.

За д-р Шакя ние, българите, акумулираме много студенина в себе си. Тя влизала в нас от прекалената консумация на… сурови зеленчуци!

“В Индия също ядем салати, но не от сурови зеленчуци. Правилото е да ги обработим с леко попарване с топла вода. Тогава те омекват, без да се губят витамините”, обяснява тибетският лекар. Иначе в суров вид зарзаватът носел много студенина. Тя затормозявала храносмилането и бъбреците. Оттам, от болния стомах се повишавала киселинността в целия организъм и тръгвали повечето болести. Най-вече ракът и сърдечните проблеми.
Същият лош ефект се получавал при смесване на много и различни храни.

Друг съвет на тибетския лекар е да не ядете плодове заедно с мляко

“Не може да се ядат заедно 3-те вида месо – пилешко, свинско и риба. Както и плодове и мляко. Или различни меса с картофи. Всичко това може да докара хранително отравяне”, изрежда д-р Шакя и пояснява: “Ако стомахът не смели добре храната, тогава черният дроб се натоварва и не може да пречисти добре кръвта.”

Трябва да се яде често, като не бива да се преяжда., защото стомахът трябва да е пълен само наполовина с храна, а другата половина да е поравно вода и въздух. Така смилането и усвояването на храната става най-пълноценно. Затова не бива да се преяжда – тогава се губи важната 1/4 въздух.

В същото време д-р Шакя забранява и гладуването заради диети.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германия вече не е толкова привлекателна за българите?
Next: Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.