Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати
  • Новини

Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
ewgfdbdfnrr.png

По покана на Центъра за алтернативна медицина на Ели Логинова, известен наш хомеопат и биоенерготерапевт в България, тук е и тибетският лекар д-р Шакя Гялцен. Той е възпитаник на Медицинския колеж под патронажа на Далай лама. Седалището му е в индийския град Дармасала в подножието на Хималаите.

Логинова от 10 години кани у нас тибетски лекари, но от година е в контакт само с възпитаници на колежа на Далай лама.
Тя разказва: “Тези лекари работят по-различно от другите си тибетски колеги. Те се учат по най-старата медицинска книга, писана през IX-X в. Подходът им към пациента е удивителен, лековете им са по-силни и ефективни”.

Д-р Шакя практикува в Индия, но често взема дълги отпуски и лекува в центрове в Германия, Франция и Швейцария.
У нас е от 20-ина дни и споделя изненадата си от многото онкоболни. “В Германия например не е така”, сравнява той.
За него ракът се активира от неправилно хранене и начин на живот. Но, както и другите болести, той е проява на Закона на кармата – веригата от причини и следствия, която ни съпътства от един живот в следващия.

Болестите били заложени в тялото ни още с раждането, но само външни фактори можело да повлияят на развитието им.
Ако не получат тласък отвън, болестите си остават непроявени през целия живот и човек е здрав.

Според Шакя мързел и омраза активират лоши енергии в тялото.
“В тялото ни има 3 енергии: на вятъра, на жлъчката и на флегмата.

При проява на агресия и прекомерни желания се натрупва Енергията на жлъчката. Тя е гореща енергия и предизвиква главоболие, гадене, повръщане, а понякога и раздразнение на кожата.

Ако ни обземе леност, в нас се надига Енергията на флегмата. Тя докарва проблеми с бъбреците, отоци и изтръпване на краката, проблеми с кръвообращението.

При изпитване на омраза ние образуваме Енергия на вятъра в себе си. Тогава страдаме от безсъние, високо кръвно налягане, от сърце, болки в мускулите. Тази енергия се нарича още – студът в тялото.

За д-р Шакя ние, българите, акумулираме много студенина в себе си. Тя влизала в нас от прекалената консумация на… сурови зеленчуци!

“В Индия също ядем салати, но не от сурови зеленчуци. Правилото е да ги обработим с леко попарване с топла вода. Тогава те омекват, без да се губят витамините”, обяснява тибетският лекар. Иначе в суров вид зарзаватът носел много студенина. Тя затормозявала храносмилането и бъбреците. Оттам, от болния стомах се повишавала киселинността в целия организъм и тръгвали повечето болести. Най-вече ракът и сърдечните проблеми.
Същият лош ефект се получавал при смесване на много и различни храни.

Друг съвет на тибетския лекар е да не ядете плодове заедно с мляко

“Не може да се ядат заедно 3-те вида месо – пилешко, свинско и риба. Както и плодове и мляко. Или различни меса с картофи. Всичко това може да докара хранително отравяне”, изрежда д-р Шакя и пояснява: “Ако стомахът не смели добре храната, тогава черният дроб се натоварва и не може да пречисти добре кръвта.”

Трябва да се яде често, като не бива да се преяжда., защото стомахът трябва да е пълен само наполовина с храна, а другата половина да е поравно вода и въздух. Така смилането и усвояването на храната става най-пълноценно. Затова не бива да се преяжда – тогава се губи важната 1/4 въздух.

В същото време д-р Шакя забранява и гладуването заради диети.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германия вече не е толкова привлекателна за българите?
Next: Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.