Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати
  • Новини

Тибетски лекар със странен призив: Уважаеми българи, спрете да консумирате сурови салати

Иван Димитров Пешев юли 28, 2023
ewgfdbdfnrr.png

По покана на Центъра за алтернативна медицина на Ели Логинова, известен наш хомеопат и биоенерготерапевт в България, тук е и тибетският лекар д-р Шакя Гялцен. Той е възпитаник на Медицинския колеж под патронажа на Далай лама. Седалището му е в индийския град Дармасала в подножието на Хималаите.

Логинова от 10 години кани у нас тибетски лекари, но от година е в контакт само с възпитаници на колежа на Далай лама.
Тя разказва: “Тези лекари работят по-различно от другите си тибетски колеги. Те се учат по най-старата медицинска книга, писана през IX-X в. Подходът им към пациента е удивителен, лековете им са по-силни и ефективни”.

Д-р Шакя практикува в Индия, но често взема дълги отпуски и лекува в центрове в Германия, Франция и Швейцария.
У нас е от 20-ина дни и споделя изненадата си от многото онкоболни. “В Германия например не е така”, сравнява той.
За него ракът се активира от неправилно хранене и начин на живот. Но, както и другите болести, той е проява на Закона на кармата – веригата от причини и следствия, която ни съпътства от един живот в следващия.

Болестите били заложени в тялото ни още с раждането, но само външни фактори можело да повлияят на развитието им.
Ако не получат тласък отвън, болестите си остават непроявени през целия живот и човек е здрав.

Според Шакя мързел и омраза активират лоши енергии в тялото.
“В тялото ни има 3 енергии: на вятъра, на жлъчката и на флегмата.

При проява на агресия и прекомерни желания се натрупва Енергията на жлъчката. Тя е гореща енергия и предизвиква главоболие, гадене, повръщане, а понякога и раздразнение на кожата.

Ако ни обземе леност, в нас се надига Енергията на флегмата. Тя докарва проблеми с бъбреците, отоци и изтръпване на краката, проблеми с кръвообращението.

При изпитване на омраза ние образуваме Енергия на вятъра в себе си. Тогава страдаме от безсъние, високо кръвно налягане, от сърце, болки в мускулите. Тази енергия се нарича още – студът в тялото.

За д-р Шакя ние, българите, акумулираме много студенина в себе си. Тя влизала в нас от прекалената консумация на… сурови зеленчуци!

“В Индия също ядем салати, но не от сурови зеленчуци. Правилото е да ги обработим с леко попарване с топла вода. Тогава те омекват, без да се губят витамините”, обяснява тибетският лекар. Иначе в суров вид зарзаватът носел много студенина. Тя затормозявала храносмилането и бъбреците. Оттам, от болния стомах се повишавала киселинността в целия организъм и тръгвали повечето болести. Най-вече ракът и сърдечните проблеми.
Същият лош ефект се получавал при смесване на много и различни храни.

Друг съвет на тибетския лекар е да не ядете плодове заедно с мляко

“Не може да се ядат заедно 3-те вида месо – пилешко, свинско и риба. Както и плодове и мляко. Или различни меса с картофи. Всичко това може да докара хранително отравяне”, изрежда д-р Шакя и пояснява: “Ако стомахът не смели добре храната, тогава черният дроб се натоварва и не може да пречисти добре кръвта.”

Трябва да се яде често, като не бива да се преяжда., защото стомахът трябва да е пълен само наполовина с храна, а другата половина да е поравно вода и въздух. Така смилането и усвояването на храната става най-пълноценно. Затова не бива да се преяжда – тогава се губи важната 1/4 въздух.

В същото време д-р Шакя забранява и гладуването заради диети.

Вижте тези специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Германия вече не е толкова привлекателна за българите?
Next: Той просто помогна на възрастната дама. И представа нямаше какво ще се случи до вечерта

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.