Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тиквичките не спират да раждат: Съсед ми каза за тази марината и се получи най-доброто мезе
  • Новини

Тиквичките не спират да раждат: Съсед ми каза за тази марината и се получи най-доброто мезе

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
maririasnrnasnrastt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тъкмо се чудех какво да правя с изобилната реколта от тиквички тази година и съседът ми даде неговата рецепта. Няма по-голяма лятна вкусотия от маринованите тиквички – убедете се сами!

Продукти:

100 мл зехтин или рафинирано олио, 3 суп. лъж. оцет, 2 ч. лъж. мед, 2-3 скилидки чесън, млян черен пипер, пресни или сушени зелени подправки. За всеки 500 г тиквички около 1,5 ч. лъж. сол.
Приготвяне:

Тиквичките се измиват добре и се обелват. Ако са млади, могат и да не се белят. Режат се на тънки шайби и се прехвърлят в купа. Посоляват се и се оставят за половин час. През това време се приготвя марината.

Чесънът се смачква с преса и се смесва с олиото, топлия мед, оцета, черния пипер и ситно нарязаните зелени подправки.
Подходящи са босилек, естрагон, копър, магданоз. Можете да добавите една супена лъжица доматена паста.

Маринатата се разбърква. От купата с тиквичките се излива отделилата се течност, а самите тиквички внимателно се изстискват с ръце.

Полейте с маринатата и разбъркайте добре. Приберете до сутринта, като през това време можете няколко пъти да разбъркате. За 13-18 часа тиквичките трябва да се мариноват. Останките от маринатата, можете да не хвърлят, а да я добавите следващия път.

Мариновани тиквички II вариант

Преди няколко години правих тези мариновани тиквички и ми харесаха много.
Тази година реших да приготвя няколко буркана с тези вкусни тиквички.

Може да опитате и вие на вкус наподобяват вкуса на киселите краставички.
Ако имате в двора си тиквички, може да пробирате по-млади тиквички, така ще може да ги наредите цели без да ги режете.

Ако пък не разполагате със собствена градина, не е проблем да нарежете тиквичките на желаната големина от вас и така нарязани да ги наредите в бурканите.
Така през зимата ще имате избор за вкусна салата.
Продукти:
около 2 кг. тиквички
Това е приблизително количество, зависи от големината на бурканите и броя, който искате да приготвите. Ще посоча необходимите съставки за един буркан от около 500 гр. ,вие сами преценете колко буркана искате да си направите*
Аз направих 5 броя.

За всеки буркан се слагат следните съставки:
3 бр. черен пипер на зърна
1 бр. бахар
2бр. дафинов лист
стрък копър
2 скилидки чесън
1 резен лук
1 с.л. захар
1 с.л. сол
40 мл. оцет
вода

Приготвяне:
Почиствате тиквичките от дръжките и цветовете след, което ги измивате.
На дъното на бурканите сложете чесъна, черния пипер, дафиновия лист, копър и бахара.

Подредете тиквичките в буркана, върху тях сложете резен лук и още един малък стрък копър.
Сложете солта, захарта, оцета и напълнете буркана с вода.
Когато направите желаното количество буркани ги затворете.

Сложете да варите бурканите, добре е да се варят около 20 до 30 минути.
Когато изкарате бурканите от водата ги обърнете с капачките надолу, нека постоят така докато изстинат напълно.
Получените мариновани тиквички са подобни на вкус като киселите краставички, но доста по-меки. Идеални са за салата или гарнитура.
Правят се лесно и са още един асортимент към зимната колекция от вкусотии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Италианка и българка са с еднакви имена, рождени дати и биологична майка
Next: Важно за всички шофьори: Така трябва да се сигнализира при опасност

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.