Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тиквичките не спират да раждат: Съсед ми каза за тази марината и се получи най-доброто мезе
  • Новини

Тиквичките не спират да раждат: Съсед ми каза за тази марината и се получи най-доброто мезе

Иван Димитров Пешев юни 17, 2023
maririasnrnasnrastt.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Тъкмо се чудех какво да правя с изобилната реколта от тиквички тази година и съседът ми даде неговата рецепта. Няма по-голяма лятна вкусотия от маринованите тиквички – убедете се сами!

Продукти:

100 мл зехтин или рафинирано олио, 3 суп. лъж. оцет, 2 ч. лъж. мед, 2-3 скилидки чесън, млян черен пипер, пресни или сушени зелени подправки. За всеки 500 г тиквички около 1,5 ч. лъж. сол.
Приготвяне:

Тиквичките се измиват добре и се обелват. Ако са млади, могат и да не се белят. Режат се на тънки шайби и се прехвърлят в купа. Посоляват се и се оставят за половин час. През това време се приготвя марината.

Чесънът се смачква с преса и се смесва с олиото, топлия мед, оцета, черния пипер и ситно нарязаните зелени подправки.
Подходящи са босилек, естрагон, копър, магданоз. Можете да добавите една супена лъжица доматена паста.

Маринатата се разбърква. От купата с тиквичките се излива отделилата се течност, а самите тиквички внимателно се изстискват с ръце.

Полейте с маринатата и разбъркайте добре. Приберете до сутринта, като през това време можете няколко пъти да разбъркате. За 13-18 часа тиквичките трябва да се мариноват. Останките от маринатата, можете да не хвърлят, а да я добавите следващия път.

Мариновани тиквички II вариант

Преди няколко години правих тези мариновани тиквички и ми харесаха много.
Тази година реших да приготвя няколко буркана с тези вкусни тиквички.

Може да опитате и вие на вкус наподобяват вкуса на киселите краставички.
Ако имате в двора си тиквички, може да пробирате по-млади тиквички, така ще може да ги наредите цели без да ги режете.

Ако пък не разполагате със собствена градина, не е проблем да нарежете тиквичките на желаната големина от вас и така нарязани да ги наредите в бурканите.
Така през зимата ще имате избор за вкусна салата.
Продукти:
около 2 кг. тиквички
Това е приблизително количество, зависи от големината на бурканите и броя, който искате да приготвите. Ще посоча необходимите съставки за един буркан от около 500 гр. ,вие сами преценете колко буркана искате да си направите*
Аз направих 5 броя.

За всеки буркан се слагат следните съставки:
3 бр. черен пипер на зърна
1 бр. бахар
2бр. дафинов лист
стрък копър
2 скилидки чесън
1 резен лук
1 с.л. захар
1 с.л. сол
40 мл. оцет
вода

Приготвяне:
Почиствате тиквичките от дръжките и цветовете след, което ги измивате.
На дъното на бурканите сложете чесъна, черния пипер, дафиновия лист, копър и бахара.

Подредете тиквичките в буркана, върху тях сложете резен лук и още един малък стрък копър.
Сложете солта, захарта, оцета и напълнете буркана с вода.
Когато направите желаното количество буркани ги затворете.

Сложете да варите бурканите, добре е да се варят около 20 до 30 минути.
Когато изкарате бурканите от водата ги обърнете с капачките надолу, нека постоят така докато изстинат напълно.
Получените мариновани тиквички са подобни на вкус като киселите краставички, но доста по-меки. Идеални са за салата или гарнитура.
Правят се лесно и са още един асортимент към зимната колекция от вкусотии.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Италианка и българка са с еднакви имена, рождени дати и биологична майка
Next: Важно за всички шофьори: Така трябва да се сигнализира при опасност

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
  • Получих дисциплинарна забележка, защото си тръгнах в 17:30 – края на работното ми време. Хартийката лежеше на бюрото ми, бяла и оскърбителна, сякаш лично ме обвиняваше в предателство.
  • Винаги съм изпращал част от заплатата си на родителите си. Това беше моето неписано задължение, кодексът, по който бях възпитан. Когато бях сам, беше лесно. Дори когато срещнах Мира, беше лесно. Но сега… сега всичко беше различно.
  • Имам едно непоклатимо правило, гравирано в основите на съществуването ми: никога не давам и не заемам пари на семейството. Това е принцип, изкован от болка и разочарование, които видях като дете; стена, която издигнах, за да защитя собствения си
  • Докато снаха ми посягаше за второ парче пай, се пошегувах: Внимавай, мила! С това темпо следващия път ще ти трябва по-голям стол!
  • Сестра ми и аз сме двуяйчни близнаци. Поне така ни бяха казали. Аз, Лилия, винаги бях по-организираната, може би малко по-скучната. Студентка по право, трети курс, с вече изтеглен ипотечен кредит за малка гарсониера
  • Всяка година прекарваме ваканцията си на море — традиция, която много ценя. Това беше моята котва, моят малък остров на спокойствие в бурния живот, който водехме. Семейството, събрано на едно място, далеч от шума на големия град, далеч от напрежението в офиса на Кирил и моите собствени тихи тревоги.
  • Леля ми Лилия, винаги е била моят идол. Тя беше онази жена, която успя да избяга от сивотата на квартала, в който двете с майка ми бяхме останали. Лилия се издигна, омъжи се за богат мъж и започна работа в една от онези компании, чиито имена се изписват със златни букви по лъскавите списания – световноизвестна луксозна марка.
  • Преместих се в къщата на покойния си баща, Стефан, веднага след погребението. Беше странно. Въздухът беше тежък, просмукан със спомени, които не усещах като свои. Стефан никога не беше топъл човек, по-скоро фигура
  • Винаги готвя. Това беше моята роля, моята функция, моята неизказана присъда. Аз бях Магдалена. За дъщеря си Деница и зет си Пламен аз бях не просто майка и тъща
  • Сърцето ми биеше в особен, приглушен ритъм – ритъмът на подредения живот. Бракът ми беше точно такъв, уреден. Договор между две семейства, скрепен с подписи и хладни усмивки
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Със съпруга ми, Мартин, сме женени от четири години. Четири години, които се усещаха едновременно като миг и като цяла вечност. Нашият малък апартамент, за който изплащахме ипотечен кредит с общи усилия, беше нашето гнездо, нашата крепост. Или поне така си мислех.
  • Думите пулсираха в съзнанието ми в ритъма на болничния монитор, който тихо отчиташе ударите на собственото ми сърце. Изтощена съм. Това не беше обикновена умора
  • Празнотата, която остави, беше по-дълбока от гроб. Беше тишина там, където преди имаше смях. Беше студена страна на леглото. Беше стол, който оставаше празен на вечеря. Децата, Мартин и Дария, бяха твърде малки
  • След като синът ми се роди, казах на родителите си, че съм избрала името Кристиян.
  • В пристъп на гняв взех любимите златни обеци на свекърва ми – онези, с които винаги се хвалеше – и ги хвърлих в коша.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.