Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!
  • Новини

Тираджия стана герой на БГ интернета с отговор на обява за работа! Всички го подкрепят!

Иван Димитров Пешев април 13, 2024
fbfdbfdnghnhgmhjmhj.png

Българин, шофьор на ТИР, осмя по легендарен начин обявите за работа, които се пускат в бранша. Във всяка една обява има десетки различни изисквания. Но отговаря ли заплащането за тях? Проблем, който се среща в адски много браншове.

Мъжът реши да напише публикация срещу „робовладелците“ работодатели. Той го направи по много умел начин и направо ги заби в десета глуха.

Вижте какво пише Христомир Христозов в една от шофьорските групи във Фейбук:

Аз съм шофьор с 77г трудов стаж (още на баща ми в т*пките съм бил в камион)

Ерген, неженен, негаджосан, от женска ръка не докоснат – мога да работя 6-7-…-11-12-13 месеца, но без 13та заплата.
Имам категории А,Б,В,Г, З… Мога да карам камион с ремарке, с 2 ремаркета, с 5 ремаркета, и малък влак .

Притежавам АDR, ASR, GPS, КГБ, ЦРУ, FBI…БКП, СДС…. за цистерна, за мотокар, за хеликоптер, за самолетоносач и ръчна количка с 1 колело.

Аз съм мотивиран, хигиенизиран, витаминизиран, не пия, не пуша, не пържа риба, не ям и не се*а в кабината.

Всяка неделя правя Ленински съботник: вадя въздушния филтър и го духам с компресора, източвам нафтата в туби и забърсвам утайките от дъното на резервоара, измивам с гореща вода горивния филтър за да падне парафина, свалям една по една всички 12 джанти и ги измивам, напомпвам, гресирам гайките (в офиса имате компютри, сметнете 12 джанти с по 10 гайки…. Не е 120, защото на диференциала гумите са двойни, но все пак в Офиса камион сте виждали само на календара).

Когато правя 45 ч. пауза, свалям всичките колани и ги пера в кофа с веро, за да не ми цапат ръкавиците, че тях не ги плащате.
Обичам да спя „на джоб“ на магистралата и минаващите камиони така поклащат кабината и люш-люш… се спинка по-сладко.
Понеже имам проблем с простатата, ставам на всеки 20 минути, правя оглед на резервоарите, бризента, … Така, давам нощен караул, за да не източат нафтата.

За заплащането не се притеснявайте – така едно авансче по 150€ на месец ми стига, даже и остава, щот нали не пуша. Пък някой ден може и да ми дадете цялата-половин заплата, защото сте ми удържали за нови зимни гуми за Поршето си, почивката с любовницата в Малибу, също минава за служебен разход и с моите 14700км/м фирмата е на ръба на фалита, но въпреки това за коледен подарък успяхте да намерите пари и ми подарихте МАГНИТ.

Благодаря и за новия Атлас на Европейския съюз. Знам че китайските GPSи са с мито и за това ще карам по карта и по табели.
Благодарение на това, че понякога презакачаме ремаркета, имам късмет да попадна на ремарке с мазен царски болт, че да смажа и лафета.

Знам как да пренарязвам диференциални гуми с белачка за картофи. Мога да правя пистов грайфер за лятото и почти го докарах до зимната шарка на МИШЕЛИН, така че ще изкарат още половин година.

За всякакви въпроси ми пишете Л.С., като хвана WiFi на бензиностанцията, ще ви отговоря, защото служебният телефон с скъп и е кодиран да набира и да звъни само на телефона на Диспечера.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Имотите в този столичен квартал с 50% по-скъпи за две години
Next: Казармата се връща? Министър каза истината

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.