Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка
  • Новини

Тих ужас на бензиностанциите в България, шофьорите кълнат на майка

Иван Димитров Пешев февруари 27, 2022
benbizinini.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Цената на бензина А95 и на обикновения дизел нараснаха с 3 ст. за литър само за ден. Днес по бензиностанциите бензинът се продаваше средно за 2,59 лв. за литър, а дизелът – за 2,65 лв., показват данни на специализирания сайт fuelo.net.

Същевременно вече има бензиностанции, на които продава бензин А95 по 2,79 лв. и дизел по 1,82 лв. за литър.

Тия горива, дето ги продават сега, са купени преди два-три месеца и са на цени с 20-30% надолу. Случи се и няма да спира да се случва, 5 лева да стане горивото, ще ходим като послушни магарета и ще сипваме, защото сме притиснати, уплашени и ще ни размотават, както си искат. Роби! След 10 дни всичко ще е над 3 лева! – това гласят коментари в мрежата под фотоса.

Това поскъпване не е свързано с военната операция на Русия в Украйна. То щеше да се случи така или иначе, заради поскъпването на петрола преди началото на военните действия.

Днес пазарите на основните суровини и фондовите борси по света се успокоиха, което показва, че инвеститорите не очакват разширение на военния конфликт.

Петролът сорт Брент поевтиня и днес следобед се търгуваше около 98-99 долара за барел, след като в началото на военната операция надмина нивото от 105 долара. Въпреки този сериозен спад петролът остава малко по-скъп спрямо нивото от преди началото на бойните действия.

Газът също поевтиня – до 119 евро за мегаватчас, при положение, че в предишния ден за малко надмина 145 евро за мегаватчас.

Цената на газа в Европа обаче остава значително по-висока спрямо нивото от преди военната операция в Украйна от 87 евро за мегаватчас.

Поскъпването на петрола и газа на международните борси тепърва ще оказва влияние на крайните цени на стоки и услуги.

Положителната новина, е че засега пазарите се успокоиха, но всичко ще зависи от развитието на конфликта в Украйна.

Цената на пшеницата също се понижи и в петък следобед на стоковата борса в Чикаго се продаваше за 8,9 долара за бушел, при положение че предишния ден достигна 14-годишен рекорд от 9,3 долара.

Така цената на пшеницата се понижи почти до нивото от деня преди началото на военната операция в Украйна.

Фондовите борси по света също реагираха положително. Основните индекси на борсите във Франкфурт и Мадрид днес следобед нараснаха с над 3%.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Извънредно! Руските ракети взривиха депо за ядрени отпадъци
Next: Кирил Петков: Русия е малка и незначителна, прилича на бензиностанция с ракети

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.