Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Ти да видиш: Ива Митева осветли ход на Слави към Петков и Василев
  • Новини

Ти да видиш: Ива Митева осветли ход на Слави към Петков и Василев

Иван Димитров Пешев септември 13, 2022
viasmvamsvas.jpg

Поуката от властта за мен специално е, че за да управляваш, за да бъдеш себе си, трябва да правиш компромиси.

Ако не можеш да ги правиш, трябва да си избереш друго поприще. Затова сякаш тази наша поука, че трябва да говорим истината, да сме непримирими с лъжата, продължаваме да я следваме.

Това заяви в ефира на bTV Ива Митева от „Има такъв народ“.

По думите й отношенията в политиката се крепят на измама и преструвки и един политик трябва да има много маски и трикове в торбата.

Не изпускай тези оферти:

„ИТН е много надежден партньор, чиито действия са предвидими. Няма нещо, кеото да сме обещали на българите и да не сме го изпълнили, дори с цената на коалицията. Не направихме компромиси.

Да, сигурно на някого на му е харесало, сигурно някой смята, че така не се прави, но аз мисля, че това, което направи ИТН е показателно как трябва да се води нова политика“, каза тя.

„Слави нито веднъж не си е позволил да поиска от мен да гласувам по определен начин. Имали сме много спорове в парламентарната група и се радвам, че колегите са се съобразявали с мен“, каза Митева.

„Бях една от малкото, които до последно се бориха да има кабинет с третия мандат. В един момент самата аз осъзнах, че всъщност май е по-добре да се отиде на избори. Виждах, че когато се казва нещо, когато се говори и се опитваме да направи нещо съвместно, срещу нас имаше преграда.

По-добре на избори, вместо всички заедно да се мъчим“, добави политикът от ИТН.

„Това беше постъпка на хора, жадни за власт. Когато властта ти се изплъзва и смяташ, че си в управлението и от теб зависят дадени неща, но го изпуснеш – боли. Ние не сме във властта на всяка цена и не сме опиянени от жаждата за власт“, каза Митева.

Тя укори поведението на Асен Василев и Кирил Петков.

„Обвиняват Слави за какво ли не и той въпреки това винаги е бил прекалено добронамерен и е дал шанс. Беше прекалено великодушен“, каза Митева.

Според Митева полупрезидентската република ще помогне за добър баланс между властите.

Разделението на властите в нашата Конституция е прокламирано, но не е правилно обособено.

„Ние предлагаме народът да реши каква да е конкретната форма. Президентът трябва да посочва премиер, той да определя своят кабинет“, каза Митева.

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Див ужас с дървата за огрев, хората се чудят какво да правят
Next: Лекарите никога няма да ви кажат това: Ето как да лекувате щитовидната жлеза само с една съставка

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.