Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това българско село се разраства като град, все повече хора си купуват жилище там
  • Новини

Това българско село се разраства като град, все повече хора си купуват жилище там

Иван Димитров Пешев юни 18, 2023
sssiaskkrkiiorsrsrs.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Село Цалапица е едно от населените места в община Родопи. То е с най-много жители от всички 21 села на територията на пловдивската община. Нови кандидати да живеят в Цалапица има много – хвалят се от местната власт.

В същото време и раждаемостта през последните години се увеличава. Затова от кметството поставиха сигнална лампа в центъра на селото, с която гордо отбелязват появата на всяко ново бебе, разказва Галина Паскова за БНТ.

Сигналната лампа, която известява за раждането на нов жител в село Цалапица, е на видно място върху фасадата на местното читалище. Идеята за поставянето ѝ е на кмета Ивайло Данаилов.

„В селото, макар и пет хиляди човека, бързо се разнасят новините и когато разберем, че има новородено, някой от служителите или аз, стартираме лампата и тя почва да пулсира“, Ивайло Данаилов, кмет на село Цалапица.

В детската градина, която дели една сграда с местното училище, се обучават 98 деца.

„В последните години се забелязва една тенденция с нарастване броя на децата в село Цалапица, може би демографското положение в момента, тъй като много хора от града дойдоха и си купиха жилища в Цалапица и съответно техните деца са записани при нас на детска градина“, заяви Десислава Малинова, директор на детската градина в село Цалапица.

Оживлението в центъра на селото е нещо обичайно. Докато майките се придвижват на групи с детските колички, възрастните се събират за ежедневното кафе и новини.

70-те километра улична мрежа в селото се поддържа трудно, признават от община Родопи. Затова сега ремонтират улицата, на която са разположени училището и детската градина.

„Не е случайно, че е избрана тази улица, тя много отдавна се нуждаеше от такъв ремонт, но общо взето инфраструктурата в общината не е в цветущо състояние, затова ние полагаме всички усилия, за да подобрим тази инфраструктура. Успяхме да усвоим над един милион за построяването на четири нови улици в община Родопи“, допълни Павел Михайлов, кмет на община Родопи.

Както Цалапица, така и останалите села от община Родопи, са без цялостно изградена канализационна мрежа.

„Eдна канализация в Цалапица със сигурност ще излезе по-голяма като финансови средства от бюджета на община Родопи. Ние няма как да се справим сами, ще търсим финансиране от държавата“, заяви Павел Михайлов, кмет на община Родопи.

Докато местните копаят септични ями в дворовете си, сметището на Пловдив, което се намира на тяхна територия, южно от река Марица, вече е високо колкото планина и е с изчерпан капацитет.

„Ние сме дали принципно съгласие, че искаме сметта да се извозва в Шишманци, преди години, още хората от общината, особено Цалапица и Кадиево, то е по-близо до Кадиево сметището, не бяха съгласни да се депонира в сметището в Цалапица, капацитетът му така или иначе се изчерпва“, отбеляза Павел Михайлов, кмет на община Родопи.

„Разнопосочни са мненията по този въпрос, защото ние също сме едни от ползвателите на сметището и, ако то бъде затворено, тогава ще имаме огромна криза с отпадъка, не само ние, а и цяла Пловдив област“, каза още Ивайло Данаилов, кмет на село Цалапица.

Затова от община Пловдив планират изграждане на подпорна стена, за да не се допусне свличането на отпадъци в коритото на реката.

Предвижда се сметта да се сепарира на място, за да се намали обемът ѝ. Присъствието на сметището обаче не отказва кандидатите, които искат да станат жители на Цалапица. От община Родопи казват, че прирастът и в другите големи села в родопската яка продължава да се увеличава.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ще се хванете за главата какво страшно нещо се случва в стотици български села
Next: В това село в Странджа живеят само седем души, но ще се изненадате

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.