Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е абитуриентската рокля, която разбуни социалната мрежа от коментари
  • Новини

Това е абитуриентската рокля, която разбуни социалната мрежа от коментари

Иван Димитров Пешев юни 8, 2023
abiiitursrsrkrrss.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Ученичка от Филипините предизвика истинска сензация в социалните мрежи с абитуриентския си тоалет , който уши собственоръчно.

 

Месеците упорита работа се изплатиха на Сиара Ган, 17-годишна ученичка от Филипините, която създаде сама прекрасната си рокля за бала, която веднага стана хит в социалните мрежи.

Сиара харесва еднакво изкуството и науката, но в създаването на роклята надделява любовта към изкуството. Вместо да си купи нещо вече ушито, Ган, с помощта на майка си, създава необичайно красива рокля, която собственоръчно изрисува.

– „Майка ми ме насърчи да си направя роклята. Исках да опитам нещо ново и си помислих „защо пък не“. Това беше последното голямо събитие в гимназията и имах месеци за подготовка“ – казва момичето.

Отначало се обръща към експерт по дизайна, но след като не харесва резултата, тя решава да направи всичко сама от началото до края.

Тя и майка й купили почти три метра плат, кринолин и кристали Сваровски.

Първо зашили парче по парче роклята, а рисуването на цветята по кринолина продължили пет дни.

 

„Наскоро препрочетох книгата „Тигърчето Лили“ от Джоди Лин Андерсън и реших да нарисувам портокалови цветове. Не нарисувах рози, защото, въпреки че са красиви, те не отразяват моя характер. Обичам силни цветове, като оранжево и зелено”, казва Сиара.

Роклята била готова за месец и девойката не обелила и дума за нея до бала.

Абитуриентската рокля, която разбуни социалната мрежа от коментари (СНИМКИ) 5

 

– „Моят приятел не можеше да повярва на това, което виждаше, трябваше да погледне роклята два пъти. Мислеше, че цветята са принт“.

Ган публикува снимките на роклята си в социалните мрежи и досега в Twitter е събрала над 389 хиляди харесвания.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Чували ли сте легендата за този български мост: Такова нещо няма никъде по света
Next: Светът ахна! Съвсем наблизо откриха най-големия подземен град в света

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.