Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е бездна! Идната седмица Русия ще атакува още една държава! Какво се случва?
  • Новини

Това е бездна! Идната седмица Русия ще атакува още една държава! Какво се случва?

Иван Димитров Пешев май 3, 2022
bezdndandnan.jpeg

Русия ще опита да атакува Украйна и от нов военен фронт – Молдова, според източници от украинските военни сили.

Твърди се, че Путин може да се опита да нахлуе в Молдова около 9 май, когато руската държава отбелязва Деня на победата.

Възможно е на тази дата президентът й да обяви признаването на независимостта на Приднестровието, което ще представлява пряка заплаха за териториалната цялост на Молдова, пише британското издание The Times.

Един от източниците посочва, че има редица индикатори за атака в съвсем близко време срещу бившата съветска република, която има едва 3250 войници в армията си. Успешното й превземане ще доведе до навлизане на руски войски в черноморското пристанище Одеса, в Украйна, от запад.

„Смятаме, че Кремъл вече е взел решението да атакува Молдова. Съдбата на Молдова е от изключително значение. Ако руснаците поемат контрола й, във военно отношение ние ще бъдем по-лесна мишена и заплахата за Украйна ще е екзистенциална“, посочва източникът.

Известна активност вече се наблюдава на летището в Тираспол, столицата на непризнатата република Приднестровието.

През последната седмица в района бе съобщено за редица експлозии, включително насочени към централата на местната служба за сигурност и радиокулата в село Маяк. Руснаците може да се опитат да прехвърлят войските си на самолети и хеликоптери Ил76, излитащи от окупирания Крим.

В същото време в столицата на Молдова Кишинев ще бъдат организирани протести и бунтове, твърдят източниците от украинските военни сили.

„След това руснаците ще започнат да доставят големи количества оръжия на страната, преди да се опитат да я направят част от Русия“, посочва един от тях.

Едновременно с това The Times отбелязва, че информацията не съответства на оценките на западното разузнаване, според които Русия не би могла да завърши маршрута безопасно, тъй като рискува самолетите й да бъдат свалени от украинската противовъздушна отбрана в района на Одеса. Освен това, за да прехвърли боеприпаси и войски Путин ще трябва да създаде сухопътен коридор от окупирания Херсон през част от Николаевска и Одеска области, където войниците му ще се изправят пред ожесточената съпротива на украинските сили.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: На 9 май войната няма да свърши, напротив: Вижте коя е следващата държава в безпощадния мерник на Путин
Next: Драмата с газа е само началото, задава се много по-зловеща криза! Ето какво обявиха от КНСБ

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.