Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е България! Кошмарът е голям: След 4 дни заключен вкъщи, в безпомощно състояние откриха
  • Новини

Това е България! Кошмарът е голям: След 4 дни заключен вкъщи, в безпомощно състояние откриха

Иван Димитров Пешев декември 9, 2022
tovaeeebggg.jpg

БНТ

Крадци ограбиха и пребиха възрастен мъж от павликенското село Сломер. Инцидентът станал на 14 февруари, но нападателите го заключили в къщата. 71-годишният мъж бил открил в безпомощно състояние едва четири дни по-късно. Двама мъже от същото село са задържани.

Въпреки че мъжът дал на нападателите, без да се съпротивлява, всичките си 340 лева, те го пребили и заключили в една от стаите на къщата му.
Четири дни по-късно продавачка в магазин в селото се усъмнила, че нещо не е наред, защото не го е виждала да излиза.

Бонка Петрова – кмет село Сломер: Следим си жителите, защото сме много малко и при едно неявяване на центъра с няколко дни, а с него е станало така, че от 13-ти не са го виждали.

Не изпускай тези оферти:

Валентина – продавачка: Един ден не дойде, втори ден не дойде и ние се усъмнихме да не се е случило нещо. Видели са го на земята, не могат да отворят, бутнали са вратата и са влезли да му окажат първа помощ.

В момента възрастният мъж е настанен в реанимацията на Великотърновската болница в тежко състояние заради редица други съпътстващи заболявания, но без опасност за живота. Хората в Сломер казват, че никога досега в селото им не се е случвал подобен инцидент.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Марко Семов: Така са изчезвали не само държави, но и империи
Next: Жената на издирвания пожарникар Недялко с разтърсваща молба! Властите спряха да го търсят

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
  • Гласът беше женски, премерен, сякаш тази реплика отдавна е отрепетирана и чака точния миг да се изрече.
  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Влязох в ресторант, за да изям остатъците, оставени от други… защото умирах от глад.
  • Двама полицаи стояха в хола ни, докато Виктория ридаеше истерично и сочеше към мен с треперещ пръст.
  • Слухът започна от една обикновена прегръдка.
  • Всичко започна с дъжд, който сякаш имаше лична причина да ме преследва.
  • След погребението на младата съпруга на криминалния бос гробището опустя така рязко, сякаш някой дръпна завесата на света. Скъпите автомобили изчезнаха един по един. Охраната се разтвори в мрака като черни сенки. Роднините си тръгнаха, без да се обръщат, а гостите, които не познаваха никого, се качиха в колите си и отнесоха със себе си шепота и страха.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.