Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е българската река, в която има най-много злато, много хора си пробват късмета
  • Новини

Това е българската река, в която има най-много злато, много хора си пробват късмета

Иван Димитров Пешев май 11, 2023
bgreekkkasidasdkas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Празниците оставиха след себе си освен хубавите преживявания и спомените пълни мивки и празни портмонета?

Да, дългите почивни дни, съчетани с пищни трапези, пътуване и глезене на тялото и душата наистина струват скъпо. Ако се чудите какво да правите до заплата, вероятно си спомняте и за типично българския въпрос: „Откъде да ги изкопая тези пари?.

Изразът най-вероятно навлиза в езика ни съвсем неслучайно, тъй като земите и реките ни са богати на полезни изкопаеми, сред които и ценни метали като златото.

Знаете ли коя е най-златоносната река в България и може ли да изкопаете необходимите ви средства буквално?

Най-златоносната река в България

Недрата на родната земя са богати на злато, а разкази за намерени съкровища, златни монети и предмети, заровени в земята, само допълват историите за несметните богатства на страната ни.

И докато за търсенето на големи късове се изисква техника и дейността, извършвана без разрешение, е преследвана от закона, както е незаконно и нерегламентирано и иманярството, то използването на реките за търсене на златни песъчинки се счита за хоби и ако не се използва техника, може да се практикува от всеки.

Реките, напояващи Източните Родопи са особено богати на злато, а течението и притоците на река Арда се считат за най-златоносната река в България.

Вероятно богатството на злато се дължи на намиращите се в близост стари рудници от времето на Траките, известни с това, че обработвали златото до съвършенство. Съчетанието между рудник от тракийско време и преминаваща река е идеално за примиване на златинки. Така реките в Източните Родопи се превръщат в най-златоносни у нас, привличащи златотърсачите от цялата страна.

Реките Искър и Огоста с другите две най-златоносни у нас, в които златотърсачи често споделят, че откриват по 2-3 грама злато.

Списъкът на златоносни реки в България е толкова голям, че вероятно ще е по-лесно да отбележим реките, в които не се намира злато, отколкото онези, в които имате шанс да откриете златни частички.

Не във всеки участък на златоносните реки обаче може да откриете скъпоценния метал.

Ще ви помогнем със списък на нещата, на които да обърнете внимание, както и какво може да ви подскаже, че сте близо до мечтата си. Как да разберем къде има злато в реката?

Не е съществено да знаете само коя е най-златоносната река в България, тъй като промиването със сито е трудоемка и времеемка задача и не си заслужава да влагате време и усилия, ако златото не е там.

Има няколко общи характерни белези на местата, които са богати на злато. Споделяме ги с вас, за да знаете какво точно да търсите и какво ви подсказва за наличието на златни находища.

– Полски хвощ

Няма обяснение на този факт, но практиката показва, че изключително често злато се открива там, където виреят десетки растения полски хвощ – 100 и повече, разположени гъсто.

– Кварц

Ако откриете кварц, то вероятността да откриете и злато значително нараства. Това е минерал, естествен камък с редица приложения, сред които и в бижутерията.

– Магнетит

Магнетитът е минерал с черен цвят, железен оксид, използван и за производство на бижута.

Това е минералът с най-силни магнитни свойства, което прави откриването му сравнително лесно, ако използвате голям магнит. Наличието на магнетит в съчетание с наличие на кварц и полски хвощ сочи, че вероятно сте близо до находище в златоносната река. Ако се чудите открива ли се наистина достатъчно злато в реките ни от практикуващите това хоби, то отговорът е да.

Разкази на очевидци свидетелстват за 30-40 и дори повече грама, открити само от един човек за ден, така че попълването на изтънелия семеен бюджет с копаене се оказва реалност, а не просто израз, навлязъл в езика ни.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Медът е чудото на земята! Смесете го с още една съставка и сърцето заработва като часовник
Next: Пих вoдa c мeд и лимoн цялa гoдинa. Ето кaквo се cлучи с мен

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.