Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е краят на Владимир Путин. Истината, която го потиска. Най-големият провал за лидера на Кремъл
  • Новини

Това е краят на Владимир Путин. Истината, която го потиска. Най-големият провал за лидера на Кремъл

Иван Димитров Пешев април 25, 2022
praovlalvalv.jpg

Можете да споделите с приятели от тук:

Голям удар за Владимир Путин би бил войната на Русия в Украйна да приключи с украинска победа, загуба на проруските анклави в Донбас и приемането на страната на Зеленски в ЕС. Руският лидер може да загуби титлата и кариерата си, за които е работил години наред. Това е бъде и психологическа война за руснаците, казва Уолтър Ръсел Мийд пред Wall Street Journal.

Това ще бъде вторият момент за Суец
Ако Владимир Путин загуби , това може да е „суецкият момент“ на Москва. Ако Русия не победи, страната му може да бъде история. Последиците биха били огромни и лидерът на Кремъл може да се изправи пред трудностите, пред които са се сблъсквали Великобритания и Франция в миналото.

При Романов, при комунистите и при лидера на Кремъл руското политическо мислене се фокусира върху три вярвания: че Русия е уникална, че разликата е трансцендентално важна и че Русия държи цялото човечество. Страната на Путин може да се сблъска с най-голямата криза на идентичността в историята.

Комунистическите активисти и феновете на Владимир Путин смятаха Русия за най-важната страна. Москва е „третият Рим“, който носи факела на християнството и цивилизацията, след като „първият Рим“ е разрушен от варварски нашественици, а вторият Рим (Константинопол) пада в ръцете на турците.
Владимир Путин винаги се е смятал за по-висш от другите лидери и е искал Русия да не бъде опетнена от Запада. Руснаците са убедени, че само някой на нивото на Екатерина Велика или Сталин може да спаси Москва.

Украйна- големият проблем на Русия
Владимир Путин вярва, че разпадането на Украйна ще му донесе титлата на най-голямата сила в Европа. Русия иска на всяка цена да извади Владимир Зеленски от картината.

„Евразийските” теоретици и руските националисти смятат, че победата на православна, славянска и демократична Украйна над деспотична Русия може да заличи цяла Русия от лицето на земята, а не само Владимир Путин.

Вижте нашите специални оферти и няма да съжалявате:

Continue Reading

Previous: Оръжейните заводи бълват на макс, но за това се мълчи! Бойко Борисов хвърли бомбата, ето какво се случва у нас
Next: Ескалация между Русия и САЩ: Този път Кремъл удари по масата, от Белия дом не клякат

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.