Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е къщата на мечтите и се намира в голям български град
  • Новини

Това е къщата на мечтите и се намира в голям български град

Иван Димитров Пешев юни 21, 2023
mechtiaitaksrkasras.png

  • Най-луксозната резиденция има водопад, пещера, два басейна, уникална градина и малък зоопарк

Най-луксозната резиденция на родното Черноморие бе сложена за продан на тезгяха. Почетният консул на Южна Корея в Бургас Йосиф Спиридонов продава уникалното си имение в Созопол.

Резиденцията се намира в местността „Буджака” в Созопол, цената й е 2,99 млн.евро, което я превръща в един от най-скъпите имоти не само по Черноморието ни, а и в България към настоящия момент.

Става въпрос за изключително луксозен комплекс с 850 кв.м РЗП, отделна къща за гости, 8 дка двор. Мнозина биха определили резиденцията за „Къща на мечтите“, достойна за холивудски звезди, спортни величия или мултимилионери.

Изгледът е завладяващ – вижда се целият созополски залив, а досегашният му собственик е изпипал всеки детайл – от растителните видове в градината до интериорния дизайн.

Впечатляващото имение е изградено сред екзотична градина с над 2000 различни видове растения. Голяма част от тях са уникални за България. Сред тях 15-метрови финикови палми от Испания, маслинова гора с дръвчета на 400 години, внесени от Италия. Следващият собственик, ако желае, може да си произвежда собствен зехтин. Има и овощна градина. Изграден е отопляем парник, зеленчукова градина, както и волиера за птици с пъдпъдъци, гълъби, зайци, езеро с живи риби, фонтан с изкуствена река.

Резиденцията е с два външни инфинити басейна – единият с размери 12х7 метра, а другият 20х8 метра. Вторият има водопад с изкуствени скали, пещера и островче.

Къщата за персонала е 90 кв.м, напълно отделена и независима.

Йосиф Спиридонов е един от влиятелните бизнесмени в региона. Доскоро е имал участие 20 фирми, опериращи в различни сектори на родната икономика – от „Югоизточна Рибна компания” ООД през строителната „Елитинвест” до „Гарден Франц”. В момента е излязъл от голяма част от тях и управлява „Автомотор Бургас” АД, „Бриз ойл” ООД и „Пясъчна линия” ООД.От близо две години е почетен консул на Южна Корея за Бургаска област, а консулството се помещаваше в резиденцията, която днес продава.

Continue Reading

Previous: Тези тайни и мистериозни тунели крият големи съкровища в скалите
Next: За влизане в най-хубавата пещера в света се чака близо 2 години, но няма да ви се иска да си тръгнете

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.