Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е любимата ми баница, баба я правеше така. Намерих рецептата й и стана бухнала и сочна, точно както едно време
  • Новини

Това е любимата ми баница, баба я правеше така. Намерих рецептата й и стана бухнала и сочна, точно както едно време

Иван Димитров Пешев март 19, 2023
basbasnasuashjasdas.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Едва ли има българин, който да не обича баница.

Това е любимата закуска на всяко едно семейство. Ако човек няма време е лесно да изтича до кварталната баничарница и да си купи. Но, естествено, далеч по-вкусна е домашната баница.

Но понякога става така, че баницата не се надува достатъчно или пък не е достатъчно сочна. Е, сега ще ви разкрием един трик, с който този проблем ще остане в миналото завинаги. Тайната е в една съставка – мая.

Ето какви продукти са ви необходими: 500 гр. кори за баница; за плънката: 150 мл хладка вода, 2 чаени лъжички суха мая, 200 мл кисело мляко, 150 мл олио, 300 гр. сирене, три яйца.

Загрейте вода и в нея разтворете маята. Оставете 15-20 минути, за да хване. Добавете киселото мляко и олиото. Това е сместа, с която ще мажете всяка една кора. Първите две сложете в тавата така, че краищата им да висят навън.

След всяка трета кора слагайте от плънката от яйце и сирене, а накрая всичко се затваря с първите две кори. Отгоре пак се намазва със сместа с маята.

Печете на предварително загрята фурна на 180 градуса за около 30 минути. По желание вместо сирене може да сложите сварено пилешко месо, а също и смес от сирене със спанак или праз. След като се опече, баницата се обръща върху голяма дъска или тава, покрива се с кърпа и се оставя да се охлади хубаво. Добър апетит!

А ако ви мързи и искате нещо бързо и вкусно то направете си банички с готови кори
Готовите кори са улеснение за всяка домакиня. Баничките с готови кори се приготвят много бързо и са чудесна закуска.

Необходими продукти:
един пакет кори;
3-4 яйца;
0,300-0,400 гр. сирене
1 бакпулвер;
Масло за мазане

Начин на пригатвяне: Рулото кори разгъваме. С четка намазваме всяка от правоъгълните кори с разтопено масло, прегъваме кората с намаслената страна навътре и отново намазваме с мазнината.

 

Забъркваме сместа с яйцата, сиренето и бакпулвера и поставяме съответно количество върху корите- около 1 и 1/2 супена лъжица. Сгъваме на продълговати плоски банички, като затваряме добре отвсякъде – като руло.

Мажем отгоре малко от сместа , нареждаме в намазнена тава на разстояние една от друга, отгоре наръсваме с мазнина Печем на в средно загрята фурна около 180-200 градуса, докато се зачервят. След като се изпекат, поръсват се с малко вода и се покриват , за да поомекнат.

Същите банички стават много хубави и с ръчно точените кори, като тях може да направите на триъгълни. Да ви е сладко!

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Една таблетка от това и мушкатото ми полудява от цъфтеж! Толкова обилни цветове, че листа не се виждат
Next: Как да изгоним мравките от дома си, преди те да изгонят нас

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.