Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е максималният срок да държите каймата замразена
  • Новини

Това е максималният срок да държите каймата замразена

Иван Димитров Пешев февруари 10, 2024
sdfvdsvfdjfghjgfhjhgjhg.png

Смляното месо, или както по-често го наричаме – кайма, е един от основните продукти в кулинарията.

Има различни видове в зависимост от месото, от което се прави, големината, на която се раздробява, и подправките, които се добавят. 

Обикновено каймата е телешка, но може да бъде и свинска, агнешка, пилешка, или смесена. Ако е добре обработена и правилно съхранявана, тя може да престои замразена в хладилник и вкусът няма промени много.

Но този срок не е безкраен.

Всъщност смляното месо запазва непроменени качествата си до 2-3 месеца.

Важно е и как е опаковано месото.

Ако е в оригиналната опаковка, може да се съхранява до две седмици, а ако имате намерение да го съхранявате повече от това, би било добре опаковката да бъде увита във фолио или в плик за фризер.

Загубата на влага е една от основните причини смляното месо да губи вкуса си след дълго време, обяснява Американската администрация по храните и земеделието. Факт е, че каймата не може да стои вечно във фризера.

Един добър начин, по който можем да сме убедени в хубавото качество на месните продукти, които консумираме, е да си ги набавяме в прясно състояние.

Ако това невинаги е възможно, е препоръчително поне да ги замразяваме в домашни условия, а не да купуваме дълбоко замразени. Когато замразяваме кайма у дома обаче, винаги съществува неудобството, съпровождащо нейната обработка след размразяването, пише actualno.com.

Обикновено се налага да оформяме каймата, когато тя се размрази, но докато още е в студено състояние.

Това причинява силен дискомфорт на пръстите и кожата на ръцете ни. Те често изтръпват от замразяването, а при хора със студова алергия това може да доведе до много по-опасни последствия за кожата.

Затова, още преди да е замръзнала каймата, я оформете така, както смятате да я сготвите, за да може после да е възможно най-лесна за отчупване и приготвяне.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Иманяр от Видинско изравя най-скъпата монета в света, но му се случва нещо ужасно
Next: Защо планинските върхове не надвишават 10 000 метра височина?

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
  • Майка ми си отиде от рак, когато бях на седемнадесет. Думата „рак“ още ми звучи като метал по стъкло, като нещо, което не трябва да е част от човешкия живот
  • Когато лекарят произнесе думата „деменция“, сякаш някой дръпна черга изпод краката ми. Мама седеше срещу нас, с ръце, сгънати в скута, и се усмихваше на прозореца, а не на нас. В онзи миг не разбрах какво точно се къса, но усетих как нишките на семейната ни тъкан започват да се ронят.
  • Мила се прибра, сякаш беше забравила как се диша. Раницата ѝ висеше накриво, едната презрамка се беше впила в рамото, а очите ѝ бяха широки и мокри, като на дете, което не смее да издаде звук, за да не счупи света.
  • Когато синът ми почина преди четири месеца, светът ми се срина по начини, за които не бях подготвена. Остави след себе си съпругата си Лин и двете им малки деца. Всички живееха под моя покрив през последните шест години
  • Майка ми беше на четиридесет и пет, когато отново откри любовта.
  • Бях в осмия месец от бременността си, когато светът ми се разклати не от болка, а от едно изречение, изречено уж между другото.
  • Вчера бях в търговския център и се опитвах да не мисля за нищо, освен за списъка с покупки, който трепереше в ръката ми като присъда. Мислех за вноската по кредита за жилището, за начислените лихви, за това как заплатата ми се стопява, още преди да я усетя.
  • На петдесетия рожден ден на съпруга ми бях планирала месеци наред, тихо събирайки карти и мигове, докато пътуването до далечните острови най-сетне не придоби реални очертания. Исках океанът да каже онова, което думите не могат, че годините ни заедно са били широки, търпеливи и дълбоки.
  • Нощната лампа хвърляше мек кръг светлина върху стената, сякаш рисуваше убежище. Дъщеря ми беше на осем. Още вярваше, че възрастните имат тайни инструменти за поправяне на света. Още вярваше в „всичко ще бъде наред“, ако го кажеш достатъчно уверено.
  • Когато снаха ми посегна към второ парче пай, аз на шега казах:
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Когато се ожених за Стефан, си мислех, че най-трудната част ще е да свикна с чуждите навици. Сутрешното му кафе, подредените му ризи, начинът, по който проверяваше ключалката два пъти, преди да излезе. С времето разбрах, че истинските трудности идват от нещата, които човек не казва на глас.
  • Неда се появи на прага ми в часа, когато денят се пречупва и сенките стават дълги. Държеше бебе, увито в одеяло, толкова прилепнало към гърдите ѝ, сякаш ако го пусне, ще се разпадне на прах. Очите ѝ бяха подпухнали, а устните, които иначе сигурно умееха да се усмихват, сега трепереха.
  • Не бях чувал гласа на Никола почти десет години. Не защото не можех. А защото бях решил, че някои врати се затварят завинаги.
  • Баща ми лежеше на тясното легло в наетата стая, която миришеше на студени лекарства и на безсънни нощи. Пердетата бяха избелели, а по стената се виждаха следи от чужди животи. Сякаш това място беше свикнало да приютява хора, които никой вече не търси.
  • Годишнината трябваше да бъде празник, не изпитание.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.