Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • ТОВА Е НАЙ-БОГАТИЯТ БЪЛГАРИН! 29-годишен милиардер, без наследство, без криминален бизнес и с платени данъци
  • Новини

ТОВА Е НАЙ-БОГАТИЯТ БЪЛГАРИН! 29-годишен милиардер, без наследство, без криминален бизнес и с платени данъци

Иван Димитров Пешев декември 20, 2023
dhgdgfjghjftjgfhj.png

Компанията „Робинхуд“, основана от 29-годишния Владимир Тенев, привлече оценка от 1.3 милиарда долара, като го нарежда на позицията на първия българин-милиардер.

 

И това стана без да се занимава с криминални дейности или да бъде богат наследник. Цялото му богатство е резултат от пълноценен и честен труд, като всичко е декларирано и данъците са платени.

През 2013 година Тенев завършва университета „Станфорд“ в САЩ със специалност математика и започва своята блестяща предприемаческа кариера. Той успява да реализира „американската мечта“ преди дори да навърши 30 години.

Компанията е създадена съвместно с Байджу Бат, когото Тенев среща по време на учебата си в „Станфорд“, където Тенев учи математика, а Бат – физика. По-късно двамата стават съквартиранти по време на университетските години. Българският предприемач започва докторантура по математика, която обаче прекъсва.

Владимир е роден в България, но семейството му се премества в САЩ, когато той е на 4 години. Баща му е икономист и получава работа в Университета на Делауер през 1991 година. Следващата година Владимир и майка му се преместват при него.

За броени години банкерите от Уолстрийт оценяват капитала на компанията на българина на 1.3 милиарда долара.

Прогнозите са, че в близко бъдеще той може да удвои или дори утрои този капитал, което е космическа сума в български мащаби, но реалност за него зад Океана.

Стартирането на „Робинхуд“ е с мобилно приложение със същото име, което предлага безплатна търговия на фондовите борси. Това просто на пръв поглед изобретение е на път да промени финансовите пазари в САЩ.

 

Причината за това е, че борсите стават достъпни за всеки чрез телефон, без високите такси на брокерите. В момента повече от три милиона американци се възползват от услугите на компанията на най-богатия българин, чийто планове се насочват към Европа.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Орехи, чесън, оцет и мед: Запазете тези стари рецепти! Може да са ви полезни при един куп здравословни проблема. Вижте!
Next: Нов страшен спор! Ризова онемя от тези думи на Мая Манолова за Денков и Тодева

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.