Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-мистичното място в България: Било е дъно на море, а сега няма да повярвате
  • Новини

Това е най-мистичното място в България: Било е дъно на море, а сега няма да повярвате

Иван Димитров Пешев юни 14, 2023
misstttiikkks.png

В България има няколко уникални места, обгърнати в загадъчност и легенди. Едно от тях е край варненските черноморски езера.

Западно от Варна, по стария асфалтов път към София, се намира един от най-невероятните природни феномени, забележителният природен кът Побити камъни, който е един от най-уникалните геоложки феномени в света.

Цялата местност е покрита с изправени естествено образувани колони, откъдето идва и името й. Абсолютно всички колони са кухи отвътре и са силно ерозирали. Имат главно цилиндрична форма, а някои и разклонения. Според учените идеално оформените колони са се образували през еоцена – преди 50 милиона години, когато Югоизточна Европа, е била дъно на море.

 

Някои от учените смятат местността Побити камъни за силно енергийно и лековито място. Съди се от редките силно лековити билки, растящи навсякъде около колоните. В голямата Дикилинташка група се срещат редки растения като лепидотрихум, жлезист лопен, карталовиден карамфил и др. Наблизо се намира и чешма, построена над извор, за чиято вода се смята, че е най-лековитата на територията на България. За образуването на извора, както и на каменните колони се носи много интересна легенда.

 

За най-силно енергийно място се смята т.нар. Каменен кръг – дело на човешка ръка. Той е построен около три ниски каменни колони, част от Диклинташката група. Кръгът представлява особен интерес за български и чуждестранни учени и парамедици, които всяка година идват да изучават околността.

 

Историците и археолозите продължават да правят нови и нови открития и доказателства за древните ни прадеди, живели тук преди хиляди години. Геолозите пък неспирно умуват за причината, поради която колоните са се образували и са се запазили до наши дни.

 

Някои хора смятат, че подредбата на каменните колони наистина пази тайната на Бог. Но само човек, който е свързан изключително силно с него, може да прочете посланието. Може би някой ден тайната ще бъде разгадана. Дотогава ни остава да се наслаждаваме и удивляваме от неземните пейзажи, които местността предлага.

Любовната лековита вода

Преди много време, когато морето е стигало до тези земи, то се охранявало от титани, подчинени на бога на морето. Недалеч от мястото имало малко селце, в което живеел млад мъж. Когато Бог му разкрил своето име, той го обрекъл завинаги да пази тази велика тайна. Затова той бил безсмъртен. Бог обаче го предупредил, че ако се изкуши и разкрие името му, той отново ще стане простосмъртен.

Една ранна сутрин човекът се разхождал по морския бряг и съзрял невероятно красива местна девойка. Когато двамата се видели, се влюбили от пръв поглед. Но когато човекът се върнал в селото и разпитал местните първенци за нея, те му казали, че тази девойка била отредена да стане жена на предводителя на морските титани.

Любовта обаче накарала човекът да се престраши и да отиде при титаните. Обещал им, че ако му преотстъпят момичето, е готов да изпълни едно тяхно желание. След кратък размисъл те се обърнали към него и му заявили, че девойката ще бъде негова съпруга само ако се съгласи да им разкрие името на Бога. Той поискал един ден за размисъл и се уговорил с пазителите на морето да се срещнат на другия ден, преди слънцето да е изгряло.

На следващата сутрин, преди изгрева, те се срещнали на морския бряг. Младият мъж бил решен да жертва безсмъртието си в името на любовта.

Той им заявил, че е готов да им разкрие името на Бога. Тогава мъжът започнал да подрежда титаните по морския бряг. Когато били подредени, той им казал: „Аз току-що изписах името на Бога с вашите тела.“

В този момент Бог от високо наблюдавал всичко и останал поразен от тази невероятна постъпка в името на любовта. Тогава той решил да накаже титаните за това, че посегнали на най-скъпото на младия човек – неговото безсмъртие.

Когато първите слънчеви лъчи озарили морския бряг, морските пазители мигом се превърнали в каменни колони застанали по начина, по който човекът ги бил подредил. Скоро след това мъжът тръгнал по брега да намери отново своята любима.

Легендата разказва, че когато се срещнали и се прегърнали, мигом изпод краката им бликнал извор с чудодейна лековита вода. И точно там след време местните направили чешма.

За някои хора земята там има магическа сила, която по необясним начин лекува. Сред камъните се забелязва кръг, който е построен от човешка ръка и вероятно е бил светилище. Там лечители с екстрасензорни способности усещат енергия, от която черпят сила.

Continue Reading

Previous: Сензационно откритие: Намериха мистериозна находка с надписи отпреди 8 хилядолетия
Next: Тайната е разкрита: Цял подземен град лежи скрит под българско село

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.