Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-опасната закуска за стомаха на възрастните хора
  • Новини

Това е най-опасната закуска за стомаха на възрастните хора

Иван Димитров Пешев ноември 15, 2023
sdfglsfkdhkfghkfghfg.png

Яденето на пържени и пушени храни за закуска може да повлияе негативно не само на стомаха, но и като цяло на здравето на възрастните хора.

Това споделя руският диетолог д-р Маргарита Королева. Най-лошата закуска за възрастните хора „Пържени и пушени храни не трябва да се консумират за закуска от възрастни хора, тъй като функционирането на стомашно-чревния тракт в напреднала възраст вече не е толкова добро и възможността за секреторни и ензимни функции е ограничена“, отбелязва експертът.

Тежките храни за закуска, като колбаси, ще натоварят храносмилателната система. „Пържените яйца с крехки и корички ще бъдат в противоречие със здравето на храносмилателната система и не са полезни за нея. Ето защо, ако възрастен човек иска да го яде за закуска, по-добре е да готвите бъркани яйца, така че да не изгаряне“, посочва експертът.

„На свой ред зърнената каша и варените пилешки яйца ще донесат ползи сутрин. Тези продукти са лесно смилаеми и осигуряват на тялото енергия за дълго време“, споделя експертът. Възрастните хора могат да ядат яйца всеки ден. Това е много важно за здравето им.

Според японския лекар Такеши Курихара в напреднала възраст трябва да ядете 3-5 яйца на ден. Според него яйцата са източник на качествени протеини, витамини и есенциални мастни киселини, от които всеки има нужда в напреднала възраст.

Яйцата помагат за поддържане на мускулна и костна маса. Също така насърчава здравето на сърцето. Помагат за подобряване на мозъчната функция и укрепване на паметта. Освен това не е нужно да се притеснявате за наднорменото тегло. Много хора ще си помислят, че 3-5 яйца на ден са много, но японският лекар се е ръководил преди всичко от количеството протеин, от което тялото се нуждае в напреднала възраст.

Но освен протеини, яйцата съдържат и много други полезни вещества, сред които не на последно място са така необходимият за костите ни калций и холинът, който е ефективен в борбата срещу деменцията.

Що се отнася до холестерола, в Япония е проведено изследване, по време на което е установено, че яйцата не вредят на хората, които нямат здравословни проблеми, независимо колко ги консумират.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Ловеч е на крака! Фенове с голямо признание за убития на пътя треньор Ферарио Спасов
Next: 3 подправки, които само хитрите домакини слагат в киселото зеле

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
  • Ключът изстина в дланта ми още преди да го пъхна в ключалката. Металът сякаш помнеше чужди пръсти, чужда бързина, чужда вина.
  • Поех дълбоко въздух, пръстите ми трепереха над екрана на телефона. Това беше последният шанс, който им давах.
  • Пискливият звук на сърдечния монитор беше единственото, което не ме лъжеше.
  • Миналия месец татко ми каза, че е променил напълно завещанието си, така че всичко да отиде при нея. Той го каза нежно, добавяйки: „Трябва да се грижим за Лив.“ Но леката усмивка, която тя ми хвърли, ми остана в ума.
  • Никога не бях казвала на семейството на съпруга си, че разбирам испански.
  • На двадесет и седем години съм и дълго време бях убеден, че в любовта съм пълен провал. Личният ми живот се свеждаше до кратки увлечения и учтиви раздели. Нищо истинско, нищо трайно.
  • След дългото боледуване на съпруга ми тишината не беше спокойствие. Беше остатък от шум, който си беше отишъл, а в ушите ми още кънтеше. Понякога, когато стоях сама в кухнята, ми се струваше, че ще чуя отново онова равномерно писукане, от което се бях научила да разпознавам страх, надежда и безсъние само по една промяна в ритъма.
  • Ноемврийският вятър гонеше сухи листа по тротоара, а Андрей стоеше пред витрината на бижутерийния магазин и гледаше отражението си. Петдесет и две години. Сивина по слепоочията. Скъпо палто. Часовник, струващ повече от годишната заплата на обикновен човек.
  • Той беше човекът, за когото пишеха лъскавите списания. Успешни инвестиции, луксозни вили, яхти, охрана, заседания зад затворени врати. Имаше всичко, което може да се купи.
  • „Виж я ти, твоята селянка е дошла да дояжда остатъците!“ изсмя се Алла, докато сочеше с пръст в изискания ресторант.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • След дълга и изтощителна работна смяна исках единствено уюта на дома. Мислех само за топъл душ, тишина и легло, в което да се разпадна на спокойствие. Но още щом поставих ключа в ключалката, нещо ме дръпна обратно в реалността.
  • Загубих бебето си в тридесет и втората седмица и се прибрах от болницата с празни ръце.
  • Сутринта пак ме събуди болката. Не беше остра, а упорита, сякаш някой ме дърпаше обратно към леглото, към старостта, към онова „няма смисъл“, което се промъква тихо, когато човек остане сам твърде дълго.
  • Аз съм на двадесет и шест, а съпругът ми Владо е на двадесет и седем. Женени сме от две години, а преди четири месеца се преместихме в къщата, която трябваше да бъде нашата мечта.
  • Бях още в униформа, лепнеща по гърба ми, а болката в крака ми се опитваше да изяде мислите ми една по една.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.