Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е най-студеният град в България, сравняват го със Сибир
  • Новини

Това е най-студеният град в България, сравняват го със Сибир

Иван Димитров Пешев януари 17, 2024
sdfvfdhddfhfghgfhfg.png

„Най-студено е в Кнежа“, „Кнежа отново води с температурен рекорд“, „В Кнежа днес е по-студено, отколкото на връх Мусала“.

Вероятно през последните дни на студено време неведнъж сте попадали на подобни заглавия в медиите.

Но защо всъщност в Кнежа винаги е най-студено?
Кнежа е място с особен климат, като някои експерти го определят като „климатичен остров“. Там температурите винаги са в двете крайности – или е толкова студено, че не можем да си подадем носа навън, или е толкова топло, че се разтапяме, информира bTV.

Причината е, че Кнежа се намира в котловина и е обект на чести температурни инверсии. На английски подобни места, в които температурите падат повече от обичайното в студените месеци, се наричат frost pockets или „леден джоб“.

Студеният въздух е по-плътен от топлия, поради което се спуска в ниските части на котловината. И заради липсата на вятър там става значително по-студено. Същото важи и за лятото – земята се затопля бързо, няма как да се охлади заради липсата на течения и става непоносима жега.

Най-високата температура измерена някога в Кнежа е 42,7 градуса по Целзий на 7 юли 1945 г.

Най-ниската температура е регистрирана на 24 януари 1942 г. – рекордните минус 35 градуса по Целзий. За сравнение – средната температура през януари месец в Сибир е минус 25 градуса.

В Кнежа винаги е толкова студено, че дори съществуват вицове по темата, като например:

В Кнежа – постопли се малко, вече на закрито може якето да е разкопчано.

Също и:
Централна гара, пътници седят в барчето и гледат телевизия. Казват прогнозата за времето:
– Утре за цялата страна се очаква понижение на температурите до -10, -12 градуса!
Всички се умърлушват, само един се радва:
– Охаааа!
– Какво му се радваш на тоя студ, бе?
– От Кнежа съм, за мен е повишение. При нас вчера беше -22.

Населението на Кнежа е 10 301 души към 2022 г. и имат специални думи за студеното време.

Локално в района на Плевен и Кнежа може да чуете глаголът „дзиндзирикам“ – треперя неконтролируемо от студ.

А „мръзлица“ пък означава много студено време.

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Бизнесмен е бил пребит от двама свои работници заради неплатени заплати
Next: Стар и много мъдър съвет от моята баба, който не трябва да казвате дори на най-близки и приятели

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
  • Родителите на съпруга ми, Мартин, се държаха с нашия дом като с техния. Не беше просто въпрос на гостоприемство; беше въпрос на собственост. Те имаха ключ. Отначало това изглеждаше като мил жест, гаранция за „ако се случи нещо“. Но „нещо“ се случваше всеки ден.
  • След десет години брак открих, че съпругата ми ми изневерява — с моя собствен брат.
  • Имам невидимо увреждане, което ми пречи да стоя прав дълго време. Болестта нямаше сложно име, но беше като котва, хвърлена от краката ми директно към центъра на земята. Всеки ден беше битка с гравитацията
  • Думите на баща ми бяха последният завет, който получих от него, прошепнати в стерилната тишина на болничната стая, докато апаратът до леглото му отмерваше последните удари на едно изтормозено сърце
  • След часове тежко раждане лекарите решиха да направят спешно секцио на жена ми. Не можех да вляза вътре, затова чаках отвън. Коридорът на болницата беше тих, стерилен и безкраен. Всяка изминала секунда
  • Наех едно момиче. Казваше се Деница. Влезе в офиса ми за интервю – тиха, сдържана, с очи, които сякаш попиваха всяка подробност от луксозната обстановка, без да издават и капка възхищение или завист
  • Тишината в къщата беше неестествена. Не беше спокойствието на уютен дом, а затишие пред буря, напрегнато очакване на неизбежния взрив. Всяка скръцнала дъска на паркета, всяко изщракване на хладилника в кухнята отекваше в съзнанието ми като изстрел
  • Брат ми Петър и жена му Михаела живееха на ръба, но не по онзи опасен, безразсъден начин. Техният ръб беше планински. Бяха запалени туристи, пристрастени към адреналина на височината, към разредения въздух
  • Тишината. Това беше всичко, за което копнеех. Тишината беше лукс, който някога приемах за даденост, а сега беше по-ценен от злато. В моята собствена къща тишината беше изчезващ вид, застрашен от инвазията на три малки, шумни създания, които не бяха мои, но чието присъствие определяше целия ми живот.
  • Студеният метал на ключовете тежеше в джоба ми като котва, напомняне за нещо спечелено с труд, нещо мое. Всяка извивка на колата, всяка полирана повърхност, беше резултат от безсънни нощи, прекарани над чертежи
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Бебето ни тъкмо започна да пълзи, затова спряхме да носим външни обувки вкъщи. Малкият Мартин изследваше света с длани и колене, а аз бях обсебена от мисълта за чистотата на пода, който той опитваше да оближе при всяка възможност
  • Сестра ми скоро се омъжва. Годеникът ѝ каза, че „ще създам драма“, и ме отписаха от списъка с гости. Но вече ѝ бях обещал помощ с разходите по сватбата. Сега не спира да ми пише за парите. Отказах да платя
  • Баща ми ме е отгледал. Кирил. Този факт беше толкова фундаментален, колкото и въздухът, който дишах. Но аз обичах и двамата си родители. Тази сложна аритметика на сърцето беше моят постоянен спътник
  • Съпругата ми и аз си лежахме на дивана, гледахме MasterChef както обикновено. Вечерта беше тиха, само приглушените звуци от телевизора нарушаваха спокойствието на апартамента ни. Ани беше свила крака под себе си
  • Четиридесет години. Точно толкова се бяха изнизали, откакто Маргарита за пръв път прекрачи прага на голямата административна сграда в центъра на града. Четиридесет години, в които всеки ден беше почти копие на предишния
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.