Skip to content

Новини

Най-добрите новини в България

СТАТИЯТА Е ОТДОЛУ: Извиняваме се за първия коментар. Някои новини не могат да бъдат изцяло публикувани в социалните мрежи. Съобщението за бисквитките е задължително съгласно нов регламент на ЕС. Ние НЕ събираме лични данни, а рекламите ни помагат да се издържаме, защото сме независими. Благодарим за разбирането и се извиняваме за неудобството.

Primary Menu
  • Privacy Policy
  • ПОВЕРИТЕЛНОСТ И ОБЩИ ПРАВИЛА ЗА ПОЛЗВАНЕ
  • Home
  • Новини
  • Това е погром, страшно е, септември идва изненада, обяви професор Георги Рачев
  • Новини

Това е погром, страшно е, септември идва изненада, обяви професор Георги Рачев

Иван Димитров Пешев август 11, 2023
rasrashfhfrr.png

Вижте повече оферти от нашите рекламодатели:

Коментарът на климатолога професор Георги Рачев в прогнозата по БТВ започна с огромните пожари на Хаваите и жертвите, които взеха те.

Той видимо заинтригува водещият заместник на Златимир Йочев Росен Цветков.

Пожарите на Хавайските острови са страшни.

Това е погром. Абсолютно всичко е унищожено.

Хората влизат в океана, за да се спасят и ги прибират от бреговата охрана, обясни по БТВ проф. Рачев.

 

Най-лошото е въглеродния окис, който е силно токсичен. Няколко пъти като поемеш дъх се блокира преноса на кислород, падаш си на място и си изгаряш.

Европа се размина с няколко нещастия.

Бурите отнеха два човешки живота, но вече всичко е на оправяне.

През цялата следваща седмица ще бъде топло, зарадва проф. Рачев зрителите на БТВ.

Максималните температури ще са до 36 градуса. Няма да има повече горещини.

На морето ще бъде идеално.

И най-зиморничавите девойки ще се чувстват комфортно. 24 градуса ще бъде средната температура на водата по Черноморието ни.

 

По Южното Черноморие температурите ще са около 27 градуса.

В Бургас и на Слънчев бряг температурите няма да превишат 30 градуса.

Хората могат да са на плажа от сутрин до вечер.

Във Варна максималните температури ще са до 29 градуса.

Минималните се увеличават до 23 градуса. Няма да има валежи – само малки облачета, уточни Рачев.

В Пловдив максималната температура ще е малко над 30 градуса.

В София температурите няма да минат 28 градуса в неделя.

В Русе ще бъде по-топло до около 33 градуса в неделя.

Във Велико Търново ще бъде около 30 градуса в пиковите жеги.

 

Тази година за втори път има обръщане на водата, студената се издига нагоре и понижава температурата.

За августовският сняг на връх Мусала климатологът обясни:

На Мусала да вали сняг през август – няма нищо феноменално.

Това през последните 30 години се е случило през всички десетдневия на август.

Виждаме и топлото време, и валежното време. България показва разнообразие в климатично отношение, макар и с малка територия.

 

Според професор Рачев жеги тази година повече няма да има, идва приятно топло време, което ще продължи и през следващия месец.

Месец септември ще бъде малко по-топъл от обичайното.

Възможно е достигането до 35 градуса веднъж, но през цяла седмица – едва ли.

 

Не изпускай тези невероятно изгодни оферти:

Continue Reading

Continue Reading

Previous: Земетресение разтърси Централна Сърбия малко преди 20 часа българско време
Next: Искра Банкова – бивш PR на Желю Желев и журналист загина в ПТП

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
  • Стоях и слушах как вятърът се промъкваше между дърветата като шепот. Вътре в мен се разливаше настойчиво срам, а мислите ми се блъскаха една в друга, сякаш търсеха изход. Повтарях си тихо: Обещание е обещание. Но колкото повече го повтарях, толкова по-ясно разбирах, че обещанията не са само думи. Те са въжета, с които се държим над пропастта.
  • Не разбрах веднага какво означава това. А може би просто не исках да разбера.
  • Тя си мислеше, че ще прекара последните си дни в дом за възрастни хора… но това, което откри, когато отвори очи, я остави без думи. 😶
  • В църквата беше тихо, но не онова спокойствие, което лекува, а тишина, която тежи върху раменете и кара хората да преглъщат сълзите си на сухо.
  • Когато майка ми почина, тя ми остави къщата край езерото. Това място беше свято. Не живеех в нея и не я давах под наем. Просто я поддържах чиста, посещавах я по няколко пъти в годината и я оставях точно така, както тя я беше оставила.
  • Аугусто не помръдваше. В ръцете му тежеше не кутийката, а гледката. Алесандра, която у дома се смееше тихо и говореше с нежност, сега стоеше като чужд човек, с поглед, в който нямаше и следа от милост.
  • Баща ми си отиде в четвъртък следобед, тихо, сякаш вече нямаше сили да се бори. Сърдечната му недостатъчност го беше пречупвала бавно, ден след ден, докато накрая болката престана да прилича на болест и започна да прилича на присъда. Стоях до леглото му и стисках ръката му толкова силно, че кокалчетата ми изтръпнаха, а той ми се усмихна някак виновно, сякаш си тръгваше нарочно.
  • Станах толкова рязко, че столът изстърга по мрамора като предупреждение. Усмивките наоколо увиснаха, като че ли някой дръпна завеса пред лицата им. Паула още държеше микрофона, а Ричард се наслаждаваше на собствената си шега с самодоволството на човек, който вярва, че светът е неговата лична сцена.
  • „Съгласна съм…“ прошепна Олга, сякаш поверяваше думите си на въздуха, който се плъзгаше по кожата ѝ като обещание.
  • Денят на моята сватба трябваше да бъде най-красивият в живота ми. Момент на чисто щастие, толкова дълго чакан, толкова старателно подготвян, че си бях позволила да повярвам в една проста, примамлива мисъл. Че този път всичко ще бъде спокойно. Че няма да има изненади. Че миналото няма да надникне през рамото ми точно когато се опитвам да си кажа „животът започва оттук“.
За реклама и още въпроси свързани с ПР се свържете с нас на e-mail: [email protected] Екипът е готов да съдейства при нужда.

Последни публикации

  • Стоях в съдебната зала и се борех със сълзите, докато адвокатката на бившия ми съпруг говореше с увереност, която режеше като нож.
  • Той беше там, на колене пред този гроб, в тишина, каквато само гробищата могат да наложат. Белите цветя, които държеше в ръцете си, леко трепереха.
  • Студеният сутрешен въздух режеше гърлото му, сякаш го наказваше за всяка секунда, в която е мечтал за този миг. Капитан Даниел слезе от автобуса с тежка чанта на рамо и поглед, който още търсеше пустинните хоризонти, макар че пред него имаше само познатата улица и познатата ограда.
  • Марко задържа дъха си, сякаш въздухът в стаята изведнъж се беше превърнал в тежка, мокра кърпа, притисната към лицето му. Пръстите му застинаха върху мишката. Екранът светеше с онзи безстрастен, хладен блясък, който обикновено не означава нищо, но тази нощ означаваше всичко.
  • Седях на ръба на ваната и стисках кърпа в ръце така, сякаш тя можеше да спре не само теча, а и онова, което се надигаше в гърдите ми. Водата беше спряла, но шумът в главата ми не искаше да млъкне.
Copyright © All rights reserved. | MoreNews by AF themes.